"В речта на Тръмп впечатление правят три неща – акцентът върху ролята на въоръжените сили на САЩ не само да печелят, но да предотвратяват конфликти и войни; ангажиментът към енергийната сигурност, който е насочен и към възможност европейците да скъсаме зависимостта от руски енергийни източници; въпросът с границата с Мексико. През границата, която ние имаме с Русия, не преминават наркотици, но преминава зловредно влияние. Високите темпове, с които започна да действа Тръмп, ще създадат условия за ускоряване на процесите и в Европа".
Това каза пред ФрогНюз експертът по отбрана и сигурност доц. д-р Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
"Путин няма намерение да води преговори нито с Украйна, нито с Европейския съюз. Единствения вариант за започване на разговори, това е с участието на президента Тръмп. Оттам нататък умението на президента Тръмп да насочи развитието на тези разговори от една страна, към прекратяване на военните действия и от друга страна, към започване на преговори с участие на Украйна и на Европейския съюз – това ще бъде голямото предизвикателство".
"Президентът Тръмп ясно заяви, че американски сили няма да бъдат използвани за гарантиране сигурността на Украйна, което означава, че тези сили ще бъдат европейски и те няма да бъдат малко, нито за кратък период от време. Този период от време зависи от това кога Украйна ще бъде член на НАТО. Най-непосредствената задача за нас, европейците, е, когато има споразумение за прекратяване на сегашните военни действия, да гарантираме с военни сили сигурността на Украйна, да гарантираме предотвратяване на следващата руска агресия. Логистиката на тези мироопазващите сили, поне в Южна Украйна, със сигурност включва участието на Гърция, България и Румъния като транспортен коридор и логистична подкрепа"
"Макар да изглежда стряскащо 5% от БВП за отбрана, те могат да бъдат доста приемливи, ако има по-добро разбиране на ползите върху цялостната модернизация, върху технологичното обновление, върху сфери, свързани с технологии с двойно предназначение – например възможности във военната медицина, които са в интерес на гражданите, тук могат да добавят киберсигурност, космически системи, системи за наблюдение".
Ето и цялото интервю:
Доц. Шаламанов, чухме една пламена реч от президента Доналд Тръмп, в която той обясни, че Америка отново ще бъде тази велика държава, която може да бъде. Направи много заявки, но кои от тях според Вас могат да се превърнат в реални политики?
Америка е велика и винаги е била велика, защото тя реализира мечтата на европейците за свобода и за предприемачество. Тя е продължение на европейската мечта.
Конкретно – в тази реч на мен ми прави впечатление сериозният акцент, който президентът Тръмп постави върху ролята на въоръжените сили: да бъдат най-добрите в света и не само да печелят конфликти и войни, но да предотвратяват конфликти и войни. Това е много важен стратегически наратив, който трябва да бъде напълнен със съдържание.
На второ място е ангажиментът към енергийната сигурност. Тоест, сигурност на производството и на използването на енергийните ресурси, които САЩ има, с цел повишаване на конкурентоспособността на американското производство и развитие на американското производство. Индиректно, от други негови изказвания, тази енергийна политика е насочена и към възможност европейците да скъсаме зависимостта от руски енергийни източници.
На трето място е въпрос, който за мен беше изненада, че се поставя толкова сериозно. Виждаме го и в подписаните изпълнителни заповеди – изненадан съм също, че се действа толкова бързо. Това е ситуацията по южната граница на Съединените щати с Мексико. Очевидно, поне на мен, този въпрос е убягнал като много важен приоритет за американците, но е ясно, че президентът от първия ден взима решителни мерки в тази област и си е поставил много амбициозна задача. В някакъв смисъл бих направил паралел с границата, която ние имаме с Русия и през която не преминават наркотици, но преминава зловредно влияние – от информационно, през саботажи и други влияния, които рушат единството на Европейския съюз, включително влияние, свързано с организирана престъпност и разузнавателни операции. В този контекст, заслужава си и европейците да помислим по същия начин за границата с Русия, както Тръмп посочи за границата с Мексико.
Другите въпроси, които президентът Тръмп постави, също са важни. Преди всичко – те са важни за самите американци. Това беше видно от аплодисментите, от ставането на крака, включително и на доскорошния президент Байдън. Това означава, че макар и да има много нови идеи в политиката на Тръмп, има и общи споделени цели, които са важни за всички американци.
Когато президентът Тръмп беше избран, се усещаше притеснение в част от по-либерално настроените демократи. Смятате ли обаче, че в крайна сметка встъпването в длъжност на Тръмп може да се окаже позитивно за Европа – да бъдат забързани именно процесите по превъоръжаване на Европа и скъсването с руските енергийни източници, които продължават да се използват в Европа?
Очаквам това да се случи, затова за мен е много важно какво ще бъде вписано в Бялата книга за отбраната, която предстои да бъде разработена в първите 100 дни и бъде публикувана март. Очаквам и конкретни действия, свързани с развитие на отношенията между европейските страни, Европейския съюз и Съединените щати. Във всички случаи, Съединените щати са основен икономически партньор на Европейския съюз, а в рамките на НАТО са наш основен съюзник. САЩ остават лидер на свободния свят, част от който е Европейският съюз.
С какви темпове ще текат тези процеси на консолидация в Европейския съюз – вярвам, че високите темпове, с които започна да действа президентът на САЩ, ще създадат условия за ускоряване на процесите и в Европа. Видяхме, че в Европа успяхме да се консолидираме, макар и относително бавно, по отношение на руската агресия и политиката на руския президент Путин. Не става въпрос за конфронтация със Съединените щати и с президента Тръмп, а става въпрос за консултации, за взаимно разбиране на интереси и приоритети, за ангажимент към общи ценности, които са в преамбюла на Вашингтонския договор – а това е не просто най-успешният съюз (с Вашингтонския договор се създава Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), бел. ред.), но това е най-фундаменталният договор, който е сключен между толкова много страни, като броят на тези страни само расте.
По отношение на Украйна – какво ще се случи със страната, която Русия нападна пълномащабно на 24 февруари 2022 година? Говори се усилено за мироопазващи мисии, но за да има такива, трябва да бъде сключен мир – далечно ли е още това?
Това е най-голямото предизвикателство за президента Тръмп. Неговите думи, че войната в Украйна ще бъде прекратена за 24 часа още преди да встъпи в длъжност, определено не се оправдаха. Сега вече виждаме институционален подход. Видяхме как съвместните действия на екипа на Тръмп и на действащия тогава президент Байдън доведоха до добър резултат в Близкия изток. Очаквам, че подобен подход ще бъде приложен и спрямо Русия. Ясно е, че Путин няма намерение да води преговори нито с Украйна, нито с Европейския съюз. Единственият вариант за започване на разговори, това е с участието на президента Тръмп.
Оттам нататък умението на президента Тръмп да насочи развитието на тези разговори от една страна, към прекратяване на военните действия и от друга страна, към започване на преговори с участие на Украйна и на Европейския съюз – това ще бъде голямото предизвикателство. Както подчертахте, президентът Тръмп ясно заяви, че американски сили няма да бъдат използвани за гарантиране сигурността на Украйна, което означава, че тези сили ще бъдат европейски и те няма да бъдат малко, нито за кратък период от време. Този период от време зависи от това кога Украйна ще бъде член на НАТО. Едно от почти незаобиколимите условия да има начало на преговори за членство на Украйна в НАТО е прекратяването на военните действия от руска страна, което означава, че темата за членство на Украйна в НАТО може да бъде отложена. В такъв случай най-непосредствената задача за нас, европейците, е, когато има споразумение за прекратяване на сегашните военни действия, да гарантираме с военни сили сигурността на Украйна, да гарантираме предотвратяване на следващата руска агресия.
Това би ли включвало задължение или по-скоро би било доброволно – от страна на коалиция на желаещите европейски държави?
Определено това ще е коалиция на желаещите, защото няма да бъде и в рамките на член 5 от Вашингтонския договор (член 5 третира въоръжено нападение срещу страна-членка на НАТО като нападение срещу целия съюз, съответно съюзниците оказват помощ на нападнатата страна, бел. ред.). Логистиката на тези сили, поне в Южна Украйна, със сигурност включва участието на Гърция, България и Румъния като транспортен коридор и логистична подкрепа, включва и черноморските коридори. Това важи не само за логистика на военните сили, но и за цялостния търговски оборот на Украйна, защото икономиката на Украйна изисква достъп до световните пазари.
Какъв би бил обхватът на тези логистични и търговски коридори?
Черно море и територията до Егейско море. Черно море е с ограничения – и поради мините от тази война, която не е приключила, и поради ограниченията за преминаването през Босфора. Много големият обем от превози от една бурно развиваща се Украйна в процес на възстановяване ще засили ролята на транспортна връзка, която минава включително през България към пристанищата на Егейско море.
Настояването на Тръмп е страните в НАТО да отделят 5% от своя БВП за отбрана. Модернизацията тече – виждаме например как Военномедицинска академия (ВМА) въвежда възможности за роботизирана хирургия. Очакваме също машините “Страйкър”, очакваме и F-16. Какво биха могли да значат тези 5% – в хипотеза, че бъде взето колективно решение от органите на НАТО, ускоряват ли модернизацията?
Много важно е да си даваме сметка, че повишаването на разходите за отбрана е обективен процес поне по три причини. Първо, новите системи с използване на високи технологии са значително по-скъпи. Второ, цените на военната продукция нарастват заради голямото търсене, породено от войната в Украйна и общото приготовление за нови нива на взаимно военно възпиране. Трето, разходите се повишават включително от лошо управление на тези разходи, от недостатъчно добро използване на механизмите на многонационалните проекти, на липсата на многогодишно финансиране, а не година за година през държавните бюджети, от забавените процеси на трансформация в отбранителната индустрия, която има сама по себе си разходи, за да се подготви за тези нови технологии и нови темпове на работа.
Макар да изглежда стряскащо постигането на 5%, те могат да бъдат доста приемливи. Както ни се струваше, че 2% е абсолютният максимум, за който може да планираме в България, при едно по-добро разбиране на ползите от 5% разходи за отбрана върху цялостната модернизация, върху технологичното обновление, върху сфери, които са свързани с технологии с двойно предназначение – както посочихте, например възможности във военна медицина, които са в интерес на гражданите, тук могат да се добавят киберсигурност, космически системи, системи за наблюдение – това са все въпроси, които при добро планиране и при добро комуникиране, биха направили тези 5% доста приемливи.
Интервю на Илияна Маринкова
