"Не можем да очакваме драматична промяна в приходите. Дупките в разходите могат да станат и 50 млрд. лв., ако например пратим хора на Луната." Това мнение изрази банкерът Левон Хампарцумян в ефира на bTV.
„Залогът е членството на България в еврозоната. Ако има желание да приемем еврото от 1 януари 2026 г., ще постигнем бюджетен дефицит от 3%, също и устойчива фискална рамка за следващите три години, защото това ще се гледа от ЕК и ЕЦБ. Въпросът е какъв бюджет ще имаме, а дали искаме да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г. Необходима е политическа смелост. Както са взети необмислени решения в НС, така те могат да бъда коригирани – зависи от желанието”, коментира на свой ред бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева.
По думите й има заложени пет пъти по-големи разходи за заплати през 2025 г. спрямо 2024 г.
Финансистът Любомир Дацов пък отбеляза, за да имаме 3% дефицит, има два сценария – оптимизация на разходи или вдигане на данъците, а може и хибрид между двете да се направи. Но в ситуацията с оптимизацията на разходите трябва да има не повече от 8% нарастване на разходната част в сравнение с 2024 г., а не сегашните предложени 25%.
„Приемете, че дупката в бюджета е политическа дъвка. Нека не се занимаваме с нея”, настоя Хампарцумян.
Той бе категоричен, че в края на тази пътечка няма да има никакво евро, а ще има програма с МВФ.
Дацов добави: „Ако не влезем в 3-те процента, ние ще влезем в процедура на свръхдефицит. Тази процедура значи, че България трябва да направи т.нар. структурни доклади, които трябва да покажат как устойчиво трябва да бъдат намалени разходите или да бъдат увеличени данъците. Ако политиците не вземат тези тежки решения, ние ще бъдем принудени от ЕС да направим същото нещо година по-късно, но ще спрат еврофондовете и международно излагане, защото не знаем какво правим.”
Според Шулева проблемът е по-сериозен: „За първи път от близо 20 г. фискалната стабилност на страната е застрашена.”
„Наблюдава се тенденция в бюджетната сфера, че всички искат автоматичен режим на вдигане на заплатите. Това касае много сфери - образование, военни, МВР, лекари. Нормално е в частния сектор, където се създават парите, които плащат всички тези разходи, там заплатите да растат с по-голям темп. Няма причина останалите от бюджетната сфера да искат автоматично увеличение на заплатите”, поясни тя.
***
МАЛЪК КОМЕНТАР
След изявленията на експертите финансовият министър Теменужка Петкова и шефът на бюджетната комисия в парламента Дилян Добрев веднага влязоха във фитнеса и започнаха тренировки за полет към луната. Идеята е през уикенда да се разходят по лунната повърхност, да забият там българското знаме, да проверят за подходяща река, където да се организира традиционното българско водно хоро. Главната цел на мисията обаче остава дупката в бюджета. Затова е предвидено следващият уикенд да полетят и до Марс, за да обявят 100 милиарда дупка в бюджета. Тогава и шефа на космодрума в Банкя ще е съвсем доволен. Това е крайната цел, ако не сте разбрали.
