“Аналогия между протестите срещу Вучич и протестите срещу Милошевич има. Политическата кариера на самия Вучич започна като министър на пропагандата на Милошевич. Промяната в Сърбия е възможна, но шансовете ѝ не са чак толкова големи, защото тя неминуемо ще се сблъска не само с Вучич, но и с дълбоката държава в Сърбия. Руското влияние дори не е скрито в случая на Сърбия, а Сърбия е най-затъналата държава в китайското кредитно блато".
Това каза пред ФрогНюз Владимир Владимиров, международен анализатор и създател на портала BalkanPool.
“Има два варианта. Първият е протестиращите накрая да се поздравят с успех, да излъчат политическо представителство, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно дори с мнозинство, да формират реформаторско мнозинство, което би им позволило да направят реални промени. Желанието на дълбоката държава, на самия Вучич и на всички негови приятелски кръгове и олигарси обаче е да се запази сегашното положение, чрез създаване на ново правителство. Те ще поканят представители на опозицията в коалиционно правителство например – има всякакви варианти, но така или иначе на Вучич не му се ходи на скорошни избори, които би загубил. Това са двата варианта, които трябва да наблюдаваме дали биха се случили”, посочи той.
“Няма гражданин от български произход в Сърбия, който да подкрепя Вучич. Политиката на Вучич спрямо българското малцинство, което е официално признатото, може да бъде определено само и единствено като геноцид”, коментира Владимиров.
“България е заобиколена от съюзници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме нестабилност на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична държава, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази държава и институциите ѝ, едно обръщане към Европа е в полза не само на България, но и на целия район”, каза още той.
Ето и цялото интервю:
Говорейки за протестите срещу управлението на Александър Вучич в Сърбия, които текат в момента, и медии, и анализатори често правят аналогия със събития, които доведоха до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Докъде се простира тази аналогия?
Аналогия определено има и то по няколко причини. Първата причина е, че политическата кариера на самия Вучич започна като министър на пропагандата на Милошевич. Може да се каже, че Вучич е продължител на тази политика. Второ, протестите, които наблюдаваме – особено през последните седмици, защото протестите не започнаха сега, а още преди година с недоволството срещу мините – са не по-малки като обхват, като участие на хора и като обществена енергия. След като тогавашните протести успяха да свалят най-кървавия диктатор на Балканския полуостров през последните години, няма да се учудя, ако протестите постигнат целта си и сега и Вучич си отиде от власт.
Каква е алтернативата на Вучич – опозицията в Сърбия би ли могла да се мобилизира в достатъчна степен, че да поеме управлението и то да е устойчиво?
Въпросът с транзицията на властта и успеха на новата власт е ключов. Ако отново направим историческа препратка, след протестите, когато падна Милошевич, на власт дойде единственото реформаторско и демократично правителство на Сърбия, начело с д-р Зоран Джинджич. Спомняме си, за съжаление, как завърши този човек, който направи опит да демократизира Сърбия (Джинджич беше убит през март, 2003 година бел. ред.). Дано този път хората, които ще направят този опит, имат по-голям успех.
Интересно е да отбележим, че на практика опозиционните лидери и партиите, опозиционни на властта на Вучич, стоят встрани от протестите. Те ги подкрепят, но казано на уличен език – не ги яхнаха. По някаква причина те подкрепят протестите, но не ги ръководят. Това означава, че е възможно самите протестиращи да излъчат нови лица, нови идеи, нови политически послания, които да спечелят душите, сърцата и умовете на гражданите на Сърбия.
Също така много важен е моментът кога би имало избори, защото Вучич ще направи всичко възможно, пак казано на уличен език, да тупа топката и да чака обществената енергия, недоволството да отминат. Той вече прави това с ходовете, които предприема – като оставка на правителство, предоставяне на информация и т. н.
Промяната в Сърбия е възможна, но шансовете ѝ не са чак толкова големи, защото тя неминуемо ще се сблъска не само с Вучич, но и с дълбоката държава в Сърбия.
В контекста на дълбоката държава в Сърбия е редно да споменем руските влияния и интереса да имат свой сателит на Балканите. В Сърбия има още и силни китайски влияния – докъде се простират те?
Руското влияние дори не е скрито – особено в случая на Сърбия. Там съществува един втори фактор, който на много от другите места не е толкова силен. Това е китайският фактор, който на терен в Сърбия е по-силен дори и от руския. Руснаците може да имат политическо, но китайците имат огромно икономическо влияние през кредитите, дадени на Сърбия по времето на Вучич. Даже бих перефразирал и бих казал, че Сърбия е най-затъналата държава в китайското кредитно блато. Китайците дадоха на Сърбия огромни кредити на много високи лихви. Желанието и дългосрочната мисъл на Китай беше сърбите да не могат да върнат тези кредити, което да увеличи още повече китайското влияние в Сърбия.
Наблюдавайки протестите, какъв е профилът на протестиращите хора?
Протестите се поведоха от младите хора, от студентите. Това се е случвало много пъти, на много места в Европа. Очаквано е студентите със своята сила и младост да поведат протестите. Техните преподаватели се включиха. Последната седмица се забелязва, че и други части на сръбското общество се включват. Фермерите отидоха да охраняват децата от страх, че някои от привържениците на Вучич биха ги нападнали – така, както се случи в самия Нови Сад: от офиса на партията на Вучич излязоха хора и пребиха доста деца. Така че в протестите се включи и малкият и средният бизнес.
Даваме си сметка, че когато една гара в един град като Нови Сад се ремонтира от китайци, местните хора, които имат строителни компании, се чувстват обидени. Те не искат да знаят защо някой от другия край на света ще дойде и ще ремонтира тази гара и то пагубно – платено с 15 човешки живота, все едно местните хори, местните компании не могат да бъдат включени в тези проекти. Разследванията на опозицията и на протестиращите показаха, че китайците са използвали местни фирми като подизпълнителени. Въпросните фирми пък са собственост на криминално проявени лица.
Казвате, че поле за промяна в Сърбия има, обаче тя ще се случи много трудно. Виждаме оставката на премиера, ще се свикват консултации за съставяне на ново правителство. Топката, която Вучич ще тупка, вече е в ръцете му. Какво е най-вероятното развитие, имайки предвид, че интересите, които не биха позволили на Сърбия да има алтернативна политика, са силни и много?
Факторите на терен са изключително силни и изключително силно окопани в сръбската политика, икономика, специални служби. Неслучайно споменах този термин – дълбока държава, която описва точно този тип статукво.
Има два варианта. Първият е протестиращите накрая да се поздравят с успех, да излъчат политическо представителство, да отидат на скорошни избори, които те биха спечелили, най-вероятно дори с мнозинство, да формират реформаторско мнозинство, което би им позволило да направят реални промени. Желанието на дълбоката държава, на самия Вучич и на всички негови приятелски кръгове и олигарси обаче е да се запази сегашното положение, чрез създаване на ново правителство. Те ще поканят представители на опозицията в коалиционно правителство например – има всякакви варианти, но така или иначе на Вучич не му се ходи на скорошни избори, които би загубил. Това са двата варианта, които трябва да наблюдаваме дали биха се случили.
България също беше намесена в протестите – появиха се информации за българи в Сърбия, които са били принудени да подкрепят Вучич в контрапротестите, имаше и информация за българи, които се включват в протестите срещу властта. Защо България е редно да се интересува от случващото се в Сърбия?
Като наблюдател на процесите в Сърбия, мога да гарантирам, че няма гражданин от български произход в Сърбия, който да подкрепя Вучич. Политиката на Вучич спрямо българското малцинство, което е официално признатото, може да бъде определено само и единствено като геноцид. Друг е въпросът, че хора като кмета на Босилеград, са свързани с Вучич и партията. Съвсем отделен е въпросът, че зависимите хора, които работят в общината и с общината, биха отишли на балканския уникален политически момент, наречен контрапротест. Имаше такива опити, но те не бяха успешни – Вучич не успя да мобилизира достатъчно хора, така че да изглежда сякаш нещата са 50 на 50.
Относно това защо е важно да гледаме към Сърбия – важно е, защото България е заобиколена от съюзници в НАТО и Европейския съюз. Единствената посока, в която имаме нестабилност на границата, непредвидимост за бъдещето и една автократична държава, това е Сърбия. При всички случаи, една демократизация на Сърбия, едно демократизиране на тази държава и институциите ѝ, едно обръщане към Европа е в полза не само на България, но и на целия район. Тогава България и Сърбия могат да се седнат приятелски като две демократични държави, да разговарят за отворените въпроси – на първо място, разбира се, това е българското малцинство. Оттам и да намерят съвместни европейски решения за по-добро бъдеще на нашите сънародници в Сърбия.
Интервю на Илияна Маринкова
