По отношение на дебата за държавния бюджет имам чувството, че се хиперболизира това, което се случва и в едната и в другата посока. Може би това е говорене, което е за вътрешни нужди, но извън страната би трябвало да е по-обрано. Доколкото разполагам с публични данни разбирам, че рисковете пред фискалната позиция в началото на тази година са по-големи, отколкото през миналата. Рисковете идват от това, че през последните 4 години бяха проведени 7 пъти избори. Това каза финансистът Кристофор Павлов.
Това означава, че процесите в публичния сектор започват да се забавят, че изкушенията от страна на фирмите да укриват данъци се увеличават, а това води до значително влошаване на събираемостта на данъците, въпреки че в условията, в които бяхме, можеше да се очаква да е и по-зле. Междувременно миналата година политиците направиха щедри обещания за част от обществото и ако те се реализират изцяло, само те ще увеличават разходите и дефицита, добави той по Нова телевизия.
Мисля, че могат и да се спазят обещанията на политиците и да не се вдигат данъците, защото има резерви в събираемостта на данъците. Освен това сме на прага на влизане в еврозоната, което означава изтегляне на всички левове - вероятно там има някакви пари. Сивата икономика у нас се оценява на 30%. Само си представете колко пари ще излязат, коментира той.
За една нощ чудеса не могат да станат, но пари могат да се съберат, категоричен е той.
Може би трябва да се предвиди ръст на приходите, но с около 15%, а не 30%, защото това е твърде много. Ако се разсъждава така, може да се стигне до там, че и да имаме 3% дефицит и да не взигаме данъците. Това означава, че в този случай няма да спираме растежа на пенсиите и минималната заплата, но заплатите в администрациите ще се движат малко по-бавно - например с 10%, което си е съвсем приличен ръст на реалните доходи, посочи той.
