Сюжетът за падането на ГЕРБ от власт ни се представя от някои шумни сили като нещо много полезно, празнично и достойно за шампанско. Победа на доброто над злото.
Нещо като четвъртото място на българския дрийм тийм в САЩ през 1994 г. Порадвахме се тогава на Стоичков и компания, а после почнахме да ги псуваме. Не че нямаше за какво да бъдат критикувани, но нападките се изродиха в завист и омраза. Лечков ли? На съд, мамицата му! Окраде Сливен, пищят врагове и обикновени комплексари. Крадецът на праскови Асен Гагаузов обаче никой не закача. Помните ли, че този човек беше министър и се говореше, че гепил милиони? Но той е комунисто-социалист и му се полага да присвоява!
Намразихме и Любо Пенев, защото ни каза да духаме супата, защото искахме и европейското да спечелим, без да сме наясно, че тая работа не става така. Забравихме въобще през какви здравословни изпитания мина Чичовото и въпреки болестта се върна отново на терена.
Хули и ритници са отнесли повечето читави българи.
Сега е ред на Бойко Борисов и екипа му. Ще кажете, ама Борисов е бивша мутра, пожарникар, който не си пада по Бекет и Чайковски. Така е. Но когато се гласуваше преди година и половина всичките тези неща се знаеха. Познавахме този човек като генерал и главен секретар на МВР, после и като кмет на София мандат и половина. Когато партията на Симеон Сакскобургготски пусна Борисов на парламентарните избори през 2005 г. в два многомандатни района, той отнесе конкуренцията като куцо пиле домат. Като брат Динев плеймейтка. Спечелените от него мандати в Пловдив и Благоевград влязоха „жълти” човечета, които потънаха в забвение със скоростта на светлината.
През цялото това време бивши шестаци, като Цвятко Цветков например, говореха ли говореха колко свързано със силовите групировки било „пожарникарчето”. Пуснаха и компромат в десетина страници за фирмите и бизнеса му, за отношенията му с този и онзи. Подсказваха, че има още по-сериозни неща, но ще ги вадят като му дойде времето. Е, това време дойде. Демократи от кол и въже, между които и няколко журналисти, колкото да се види, че тази професия може да не е най-древната, но е най-продажната, заразмахваха флашки и СРС-та като пряпорци и поискаха Бойковата и Цветановата глави на кол. Опозицията, съставена главно от бивши министри, които отдавна трябваше да са в затвора, занарежда и тя на умряло. Целият този шум трябваше да убеди обществото, че държавата се разпада, Борисов и ГЕРБ са продажна сган и само те, истинските патриоти, ще спасят Отечеството. В замаяните глави на немалко българи се заподреждаха пролетни картини, повишения на пенсиите, безплатно кисело мляко и морски „Масларови” почивки, Формула 1 край Доброславци и пр. благини.
Добре. На искания вот на доверие от Борисов болшинството гласува срещу него и кабинетът пада. Да видим какво следва.
След салютите и шампанското президентът Георги Първанов, известен все повече като агент Гоце , съставя служебно правителство. През това време Народното събрание се разпуска, а партиите се готвят за предспрочни избори. Кои ще влязат в служебния кабинет, който Гоце ще нарече „експертен”, се пита в задачата. Ами неговите хора, които да обслужат за 2-3 месеца олигарсите от ловната му дружинка. Плюс спонсорите му. Гоце ще спре и връщането на дипломатите-агенти на ДС. Акт, който ще зарадва хиляда, пет хилади души, пряко сили и ще омерзи поне 2 млн българи и стотици милиони в Европа и по света. Ще ни презрат за пореден път, но на кой му пука, нали свалихме сатрапа Борисов... Да живее свободата!
Предполага се, че БСП, СДС, ДСБ, РЗС, НДСВ и още няколко партии ще извадят невиждан финансов ресурс за спечелване на повече гласове. На всички тях им трябва реванш, за да натрият носа на пожарникарчето от Банкя. Ще купуват гласове като за световно, ще манипулират резултати и ще надскочат тавана на възможностите си. Аритметиката обаче е неутрална наука. Според нея БСП може да се докопат до 13-15 процента. ДПС ще си вземе неговите 8 на сто. РЗС с крясъци и заплахи ще реализира някъде към 5%. ДСБ и СДС по отделно, ако въобще прескочат границата, ще се движат около 4-те процента. „Атака” си има своите 4-5 на сто, след мобилизация на симпатизантите. Да речем, че и НДСВ се намърда в парламентарната каруца с около 4 процента. Толкова ще „ожъне” и АБВ-то на Първанов. Да прибавим за цвят още някоя партия. Ако запази сегашното положение, което не е розово, ГЕРБ ще спечели в най-лошият случай около 30-32 процента от гласовете. Колкото Станишев, Доган, Първанов и Яне взети заедно.
И какво става тогава? Започват едни кандърми за сформиране на правителство, не ви е работа. Борисов ще откаже да е мандатоносител и топката ще отиде в полето на следващия по брой депутати - БСП. Питам, скъпи мои читатели, кой ще поиска да е със социалистите отново? ДПС? Може, но съвсем не е сигурно. Първановото АБВ вероятно ще се включи, но при ясно условие – Гоце да е премиер. Хайде честито на всички българи! Разбира се и РЗС ще се присламчи, но я си помислете дали това няма да доведе до барикади и съвсем не тиха революция. Защото едно е да въртиш ченгиджийницата зад гърба на другите, друго е да лъснеш отпред и да взимаш решения. Да речем, че все пак се сформира някакъв кабинет – на четворната или петорната коалиция. Кой, ЕС ли ще му се радва първо или ние... Нека не се заблуждаваме, ще получим изпълнителна власт тип „орел, рак и щука”, като всички в нея ще искат светкавично да си върнат харчовете от изборите, че и да изкярат нещо отгоре, което при политици и олигарси се измерва в милиони, стотици милиони. Не забравяйте това.
Да се пренесем в парламента. Там положението няма да е по-розово. Предлагат например социалистите някакъв свръх готин проектозакон, който отпуска допълнителни пенсии на всички, които са били в ДС. Е кой ще ги подкрепи, скъпи мои сънародници? Прави сте, никой. Тогава стават сините и искат тотална лустрация. Червените обаче им правят веднага сечено. Може и ДПС да се опита да пробута поправки в закона за изборите, та да могат автобусите от Турция да докарват колкото им трябват гласоподаватели. Няма да мине и това, то е ясно. Скача тогава Яне и настоява промяна на Конституцията. Нали се сещата как ще го изгледат останалите, а може и да го набият, ако санитарите не избързат да го изнесат. Ще се пробва и Първанов с някое скучно и обречено предварително предложение. Кой каквото и да намисли, ако ще гениално да е, ще трябва да се моли първо на ГЕРБ, за да мине в пленарна зала, или поне на Доган, който ще си пие ичкията в Боянските сараи. Бойко ще е сърдит тогава, а на ефенди подкрепата знаем какво струва.
През всичкото това време мафията и уличната престъпност ще видят сметката и на държавата, и на нейните почтени, но доста наивни обитатели. А ще стане така, защото няма да има полицейщина и несправедливи арести. Магистратите ще отидат да почиват в имотите си по морето, защото няма да има кого да преследват. Мир и спокойствие.
И накрая, да не забравим президентския пост, който Първанов ще освободи. На него при дадените обстоятелства ще седне величествено Алексей Петров – Трактора. Момче от народа, закърмено с българските традиции и голямата наука. Той никога не е убивал, шантажирал, рекетирал, крал, подслушвал и заплашвал. Изкарал си е милионите с честен труд – ту на открито, ту на прикрито. Че и политзатворник беше. Президент като слънце! На 3 март и на 19 февруари, нали още помните тези дати, този човек ще ВИ чете вълнуващи слова, написани от верните му помощници, продажнато групичка журналисти, която тогава ще се е увеличила. Развълнувани и просълзени ще ръкопляскате. Казвам „ВИЕ”, защото аз няма да съм на площада за тържествената заря-проверка. Ще съм нейде, където няма български политици. На Антарктида, внапример. Или в Сибир или някое затънтено село. Все едно къде, само не тук. На тези, които ще останат, желая светло бъдеще и дано децата им са вече оттатък...
Димитър Попкутуев
