Извършителят на ужасяващото престъпление най-вероятно е бил с тежко психично разстройство (подобно поведение не се асоциира с добро психично здраве по никакъв начин).
Така психиатърът д-р Владимир Сотиров коментира пред БТА случая с бруталните убийства на двете деца във Вакарел.
Момиче на пет години и момче на 11 г. са открити мъртви с множество прободни рани в таванско помещение на имот във Вакарел, информира пред журналисти вчера окръжният прокурор на София Наталия Николова, която беше на мястото на престъплението. Майката е задържана. Към момента се водят беседи с нея, но не е разпитана официално - нито в качеството ѝ на свидетел, нито е повдигнато обвинение спрямо нея, поясни снощи прокурорът.
Д-р Сотиров смята, че не е достатъчно обаче да разберем дали извършителят е имал психично разстройство и какво (психоза, налудна депресия, декомпенсация на личностно разстройство, друго). Важно е да разберем как това психично разстройство е повлияло върху поведението, мислите и чувствата му, коментира той. Какви са били проявленията и как патологичните процеси на разстройството са повлияли ума и възприятията. Защото има психични разстройства и психични разстройства, изтъкна медикът.
Понякога при едно и също психично разстройство се наблюдават драматично противоположни поведения, аргументира се специалистът. Например, по думите му, при един пациент може да има рисково поведение, насочено към него самия, застрашаващо неговия живот, докато друг пациент със същото психично разстройство може да има рисково поведение, насочено към случайни хора или към хора от най-близкото семейно обкръжение, с които е най-дълбоко, интимно свързан.
Диагнозата сама по себе си не дава отговор дали и защо един човек, при когото се развива това психично разстройство, е склонен да извърши престъпление и какво, обясни психиатърът. Факт е, че повечето пациенти с тежки психични разстройства не извършват тежки престъпления, а когато извършват някакви престъпления - обикновено, те имат защитен характер и са следствие от болестно обусловено, субективно преживяване за застрашеност. Ето защо е важно да разберем не само какво е било психичното разстройство, но и какви други обстоятелства са изиграли роля при оформяне на клиничната картина (т. нар. патопластичен ефект на фактори, свързани с личността и средата), уточни д-р Владимир Сотиров.
Според него е важно да разберем какви външни обстоятелства (чисто житейски, отношенчески, икономически, медицински, вкл. свързани с осигуряване на адекватна и своевременна медицинска грижа и лечение, както и психологическа и социална подкрепа) са повлияли на поведението на страдащия от психично разстройство, довело до тежко престъпление. По думите му е ключово да се установи и какви обстоятелства, свързани с личността на боледуващия, са повлияли върху неговото болестно поведение.
В конкретния случай е важно да се разбере в каква среда е роден и израснал извършителят, как е бил отгледан самият той, какъв тип грижа и внимание е получавал (или не е получавал) като дете и от кого, има ли данни за фамилна обремененост, както и за понесен психологически травматизъм в детството и в по-късните етапи, допълни д-р Сотиров.
