"Противопоставянето се променя и ще промени своята същност. Използването на медиите и социалните мрежи, даже и на Българската православна църква, за ерозия на идентичността и ценностната система ще има много по-опасни последици от некомплекта в армията. Едно разядено в ценностните си устои общество не е в състояние да се противопостави на агресивни, конспиративно-криминални формации, домогнали се до държавните властови инструменти. Тогава не е нужно да бъдеш окупиран, просто страната се превръща в ничия територия, където законността произтича единствено и само от по-силния".
"За изпълнението на тази цел са впрегнати всички възможни средства, за да се ерозира доверието в европейските институции и НАТО. Във вътрешен план са се активирали нафталинови фактори, за да бъде съборен валутният борд и да бъде върната бедността до нивото 1996/97 г. на миналия век. Обеднял народ лесно се манипулира".
Това посочи пред ФрогНюз военният експерт от Академичен форум за национална политика Илия Налбантов.
"Безспорно един от инструментите за поддържане на окомплектованост на формированията на Българската армия, който гарантира незабавното им използване в кризисна ситуация, е размерът на заплатите. От тук нататък трябва да се намери онази адекватност в заплащането, която да гарантира устойчивост в процеса на повишаване на качеството на личния състав. А това може да се осъществява и чрез различни стимули, например по време на службата да завършват висше образование или някаква форма на висока професионална квалификация. Разбира се, това изисква създаването и поддържането на устойчиви дистанционни платформи, както и съответната логистика във формированията", посочи още той.
"В годините на Прехода наративите за силата и мощта на армията преди 1989 г. се митологизираха. Тези нови митове създават среда, в която младите хора да ги възприемат като истини, а това от своя страна създава среда за разпространение на руските опорки, не само в обществото, но и в армията. Годините на поддръжка на старата съветска техника и въоръжение с помощта на руски специалисти също формираха среда за възприемане и руските наративи като истина от последна инстанция".
"Подготовката на войските и обучението на командния състав трябва да бъдат развити до такава степен, че да могат ефективно да противостоят на всички онези внушения, които имат за цел да разградят ценностната система и идентичността в отделния войник и формированията като цяло. С това, с което разполагаме като въоръжение, носещо бойни способности, отново разчитаме на вътрешната сила и мъжество на българския войник".
"Защо САЩ не позволяваха на Европа да носи повече отговорност за своята сигурност? След агресията на Путинова Русия срещу Украйна и формирането на втори геополитически център начело с Китай, темата за отговорността на Европа за своята си сигурност придоби други измерения. САЩ сами не могат да водят "две войни". По тази причина им трябва силна във военно отношение Европа. Но това е процес, преди всичко икономически и технологичен".
Ето и цялото интервю:
Министерството на отбраната съобщи, че отчита ръст на желаещите да бъдат войници. Посочва се, че броят на желаещите е нараснал между 3 и 5 пъти, след като заплатите бяха увеличени с 30 процента. Реалистични ли са тези данни?
Разглеждам тези данни като добра индикация, но нека да видим колко устойчива ще бъде тя във времето. Все пак тези процеси са свързани с пазара на труда в страната ни, а както виждаме той е динамичен.
Какъв е пътят към запълването на комплекта на Българската армия – през какви стимули минава мотивацията?
Безспорно един от инструментите за поддържане на окомплектованост на формированията на Българската армия, който гарантира незабавното им използване в кризисна ситуация, е размерът на заплатите. Беше възстановен принципът за формиране на възнаграждението на военнослужещите такъв, какъвто е за народните представители. Това беше важен момент. От тук нататък трябва да се намери онази адекватност в заплащането, която да гарантира устойчивост в процеса на повишаване на качеството на личния състав. А това може да се осъществява и чрез различни стимули, например по време на службата да завършват висше образование или някаква форма на висока професионална квалификация. Разбира се, това изисква създаването и поддържането на устойчиви дистанционни платформи, както и съответната логистика във формированията.
Коректно зададени ли са целите, които Министерството на отбраната си поставя по отношение числеността на армията ни, имайки предвид крайно изострената геополитическа обстановка от войната, която Русия води от другия бряг на Черно море?
Министерството на отбраната не може да избяга от обществените нагласи и прави възможното и невъзможното, за да поддържа високата окомплектованост на войсковите формирования. Геополитическата обстановка ще продължи устойчиво да се фрагментира в следващите десетилетия. В този контекст вниманието не трябва да бъде само в черноморския регион, но и на северозападната ни граница. Но това е само на повърхността.
Противопоставянето се променя и ще промени своята същност. Използването на медиите и социалните мрежи, даже и на Българската православна църква, за ерозия на идентичността и ценностната система ще има много по-опасни последици от некомплекта в армията. Едно разядено в ценностните си устои общество не е в състояние да се противопостави на агресивни, конспиративно-криминални формации, домогнали се до държавните властови инструменти. Тогава не е нужно да бъдеш окупиран, просто страната се превръща в ничия територия, където законността произтича единствено и само от по-силния. За изпълнението на тази цел са впрегнати всички възможни средства, за да се ерозира доверието в европейските институции и НАТО. Във вътрешен план са се активирали нафталинови фактори, за да бъде съборен валутният борд и да бъде върната бедността до нивото 1996/97 г. на миналия век. Обеднял народ лесно се манипулира.
Технологиите, които използва Украйна срещу руските военноморски сили в Черно море, работят в наша полза, но ние също имаме отговорности за сигурността в този район и трябва да сме адекватни на високото технологично ниво на Украйна. Мантрата "НАТО ще ни пази" е подвеждаща, защото ние сме НАТО и ние имаме отговорности за сигурността на Европа.
Отговаря ли според Вас военното обучение в България на реалностите във воденето на съвременни военни действия – на достатъчно добро ниво ли подготовката за отблъскване на военни заплахи при модерните методи за водене на война?
Подготовката на войските и обучението на командния състав трябва да бъдат развити до такава степен, че да могат ефективно да противостоят на всички онези внушения, които имат за цел да разградят ценностната система и идентичността в отделния войник и формированията като цяло. С това, с което разполагаме като въоръжение, носещо бойни способности, отново разчитаме на вътрешната сила и мъжество на българския войник. Когато 34 години не си инвестирал в развитието на бойни способности на армията и политическото виждане е било: "Нали получавате заплати – отивайте да бягате по баирите“, няма как да сме на ниво за отговор на модерните методи за воденето на войната.
Дори и без заплахи, как може да се подобри обучението за рутинните дейности като даване на бойни дежурства?
Единствено чрез технологично превъоръжаване, водещо със себе си и промените в системната подготовка на командния състав.
Имаме ли достатъчно специалисти, подготвени да противодействат и отблъскват хибридни заплахи като дезинформация?
Противодействието на дезинформацията не може да бъде функция само на някакви си, пък били те и в достатъчно количество, специалисти. Да, дезинформацията се прави от специалисти и то висококвалифицирани, но нейното неутрализиране се базира на високата обща култура на личния състав на армията и обществото като цяло, съпроводено с изпреварваща информация от институционалните и обществените медии. В момента в социалните мрежи са се появили красиви, с ангелски лица дами, които бълват снимков материал с извадени от контекста изречения на български политици и анализатори, в подкрепа на руските политически опорки, не само за войната в Украйна, но и в българския исторически контекст. Каквито и усилия да се правят за възпирането на подставени профили, без висока обща култура, няма как да противодействаш на агресивността на техните манипулации.
Министър Запрянов посочи в Комисията по отбрана на Народното събрание, че ще настоява да се заделят 2,5% от БВП като разходи за отбрана. Под разходите за отбрана у нас често се разбира разходи за въоръжение и заплати. Реалистично ли е част от тези разходи да се насочи към подобряване на военното обучение?
Министър Запрянов се бори да защити минимално необходимите 2,5 % от брутния вътрешен продукт за отбраната на страната. За скоростно превъоръжаване на армията се изисква много над 5%. Но тук възниква въпросът - дали българската икономика и в състояние да предостави качествени отбранителни продукти за тези огромни средства или най-малкото, какво може да предложи като възможности за поддръжка на новопридобитите бойни платформи и осигуряването им с необходимите както като количество, така и като качество боеприпаси. Неминуемо технологичното превъоръжаване се съпътства с развитие на обучението и подготовката на личния състав, с особен акцент във висшите военни училища и Военна академия „Г. С. Раковски“.
В разговора за армията ни винаги го има и елементът с интегритета на военнослужещите. В края на миналата в доклад на Центъра за изследване на демокрацията се посочва, че мрежи от бивши военни, в т.ч. и заемащи високи политически позиции и позиции в сектора за сигурност, популяризират проруските наративи. Какви са Вашите наблюдения по този въпрос?
Считам, че това са остатъчни ментални зависимости, които са формирани в миналото. Сега, чрез медиите имат възможности да се преекспонира тяхната активност. Проблемът е по-дълбок. В годините на Прехода наративите за силата и мощта на армията преди 1989 г. се митологизираха. Тези нови митове създават среда, в която младите хора да ги възприемат като истини, а това от своя страна създава среда за разпространение на руските опорки, не само в обществото, но и в армията.
Годините на поддръжка на старата съветска техника и въоръжение с помощта на руски специалисти също формираха среда за възприемане и руските наративи като истина от последна инстанция. За съжаление, този процес ще продължи до момента на освобождаването ни от нискотехнологичните съветски системи въоръжение. За съжаление, изпуснахме възможностите за това през последните три години. Получените от Кралство Дания милиони са доказателство за ограничеността на мисленето на текущите политически лидери.
А целенасочено прокарваните наративи, че тази съветска техника ни трябва, е тема за друг разговор. Можехме ли да предоставим танкове Т-72 в замяна на „Леопард 2“ - можехме. Божехме ли да предоставим системите за ПВО във всичките им разновидности и да получим нови - можехме. Защо не го направихме? Отговор на този въпрос ни дължат всички политици, пазещи съветската техника като зеницата на окото си!
С идването си на власт на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, той посочи, че настоява страните-членки в НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана. Лидерите на ЕС преди дни се събраха на неформална среща за сигурността. Споделяте ли мнението, че Европа разчита прекалено за сигурността си на САЩ и сега е моментът да вземе сериозни мерки в сигурността и отбраната?
Въпросът има и обратна страна – защо САЩ не позволяваха на Европа да носи повече отговорност за своята сигурност? След агресията на Путинова Русия срещу Украйна и формирането на втори геополитически център начело с Китай, темата за отговорността на Европа за своята си сигурност придоби други измерения. САЩ сами не могат да водят "две войни". По тази причина им трябва силна във военно отношение Европа. Но това е процес, преди всичко икономически и технологичен.
Ясно се видя, че нито САЩ, нито Европа могат за кратко време да произведат необходимите за превес на бойното поле 1 милион снаряда. Въпросът е – как заедно да могат? Така че сътрудничеството е неизбежно. Въпрос е на балансирано икономическо и технологично взаимодействие, гарантиращо превес над текущия и потенциалните агресори. А исканите 5% от президента Тръмп са просто цел, с която да се изравнят финансовите измерения някъде около 3,5% за двете страни на Атлантика, което е оптимално като ресурс, позволяващ индустрията да работи устойчиво за гарантирано осигуряване на отбраната и сигурността на Западния свят, част от който сме и ние.
Интервю на Илияна Маринкова
