Арх. Христо Генчев описва план - как българите да надделеем в следващата война?
Арх. Христо Генчев, Академичен форум за национална политика:
Проблемът е акритски: Как да бъде предпазен (Европейският) Тил от диверсии+провокации и/или от широкомащабни нападателни действия на редовни армии. Военните действия, поне в началото, се развиват върху земята на акритите; тази земя поема най-силния вражи удар. За да бъдат избегнати разрушенията+опустошенията на акритската (в случая: Българската) гранична земя, военното поле трябва да бъде изнесено час по-скоро на чужда територия. Това не може да бъде постигнато от Българската войска без предварителна подготовка+насищане на крайграничната ни земя с гражданска+военна инфраструктура; това е т.нар. РОКАДНА инфраструктура. Това понятие има само военен смисъл – отговор на относителната мудност на континенталната, сухопътната отбрана с/у изключителната маневреност на морския десант. Пример: Изборът на Нормандия пред Па дьо Кале за място на съюзническия десант през август 1944 година е Голямата Тайна на Втората световна война.
Опасения: Българите-акрити пазим Европа откъм най-вероятното място -„Изток’а“, бил винаги Рlace d'armes на агресорите (= Атила, монголи, османлии, руснаци, перси, араби,...) по суша. Било е винаги така – българската част на римската VIA MILITARIS съвпада с поречието на река Марица. Очакваните ДНЕС(!) опасности са по-скоро морски инвазии:
1. Руската откъм Черното море и
2. Откъм Бялото море, прегазвайки гръцката защита, която е традиционно насочена/ориентирана така, че да отрази идващо от север. Агресия от югоизток+юго-запад, но в обход на Анадола е възможен само при голям международен конфликт като ВСвВойна; тогава агресорът би предпочел поречията на река Места и река Струма.
3. По суша страната ни може да бъде нападната от запад, подобно на войната в 1885 година. В евнтуален бъдещ подобен акт, агресорът би бил много облекчен от КОРИДОР № 10, на който България може да противопостави (макар и с поне 10-годишно закъснение) тунелът под Петрохан.
България е незащитима откъм север. Това го знаем от пролетта на 1913 година; днешните технически възможности правят понтонното изграждане на мостове още по-лесно от преди. Общото ни присъствие в ЕСЪЮЗ обаче направи от дунавско-добруджанската граница източник на сигурност и даже – на българска сила.
Предстоящо за вършене: Преди всичко - Изграждането на РОКАДНИ авто- и жп,-трасета по дължината на Черноморския бряг (нашия + евнт. румънския). Като проектант на Транспортния план на Бургас (1962), първопремиран на варненския градоустройствен конкурс (1968) и автор на транспортния план на Черноморското ни крайбрежие (1980-те) винаги съм предлагал в близкия му Тил изграждането на РОКАДНИ ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ. Бил съм убеден, както и сега, че това е (териториално+градо-)устройствена необходимост за ГРАЖДАНСКОТО развитие на нашето ЧЕРНОМОРИЕ.
Идеята за РОКАДНИ ВРЪЗКИ винаги беше посрещана с възторг от колеги+администратори, но се натъкваше на необясним „отпор във високите властови етажи“(- мислехме си ние.) Стигна се дотам, че в Началото на ПРОМЕНИТЕ бе извършен саботаж срещу завършването на единствения 3-км жп-тунел на Източна СТАРА ПЛАНИНА - на жп-отсечката „Синдел-Карнобат“. На дело взривен бе тунелът, заедно с проходческия щит, (останал заклинен) в него; „НЯМАЛО ПАРИ“, а днес като има? Тогава бе акт - необясним за мен. Днес знам – Някой иска да НЕ среща военен отпор при бъдещ негов десант на нашия – Българския черноморски бряг. Скандалното е, че с този Някой се кълнехме десетилетия наред във вечна дружба.
Тоталната война. Тил: Поготовката за една бъдеща, не дай Боже, война е също тотална, каквато ще е и войната – тотална. Освен на границата, където ще ни бранят акритите, тя ще бъде водена и дълбоко в европейския Тил. Но ще е най-безжалостна в близкия Тил. Там, недалече от фронта са работилниците по поддръжка и поправка на оръжие, возила и др. техника. там са складовете и цеховете за „консумативи“ (= горива, снаряди и др. боеприпаси, храни), щабове и болници,... и пр.
Системата "Близък Тил" е взимосвързана, а като цяло има преки връзки с (жп-) възли+пристанища+летища. София е Близък Тил при евнт. конфликт със Сърбия.
Меридиан 26: При инвазия откъм Черно море страната ни разполага с отлично организиран Близък Тил - урбо-меридиан 26. В средата му е град Казанлък (= Българската оръжейница); в двата му края – пристанищата Русе+Деде Агач (= Александруполис!). По дължината на МЕРИДИАН 26 е съсредоточена най-ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИАЛНА МОЩ НА СТРАНАТА НИ. Мощ на само стотина км отдалеченост от место-битката на акритите.
Всичко говори в полза на твърдението, че винаги България (под-)съзнателно е възприемала Черното море като „организатор“ на ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА. Част от тази подготовка е и разполагането на столицата възможно най на запад. Изводът от казаното дотук е, че ще трябва да бъдат осветлени достойнствата, както и слабостите на Близкия тил - МЕРИДИАН 26 и навреме отстранят. Още в лятото на 1947 година руският флот (на-)прави свое, собствено картографиране на нашите крайбрежни води; бях му свидетел в Царево.
Да опазим хората. САЩ спечелиха за англичани и руснаци ВСвВойна с безогледен въздушен терор над ДЪЛБОКИЯ (бе граждански) ТИЛ. Няма средство цялото (а би трябвало!!) население да бъде скрито-покрито в убежища+тунели. Гарантирано може да бъде опазен живота на само част – ½ или даже само 1/3 ... при условие, че то напусне навреме въздушната ЦЕЛ.
Регионалистиката (= териториалното устройство) може да помогне в постигането на подобна цел; прекаленото съсредоточаване на населението в малко на брой градове е с лоши последици за здравето на обитателите му, като създава и проблеми на градския превоз, жилищния въпрос, прехрана и снабдяване, като ражда спекула с недвижимостите.
Въпреки това днес в Атина+Пирея живее ½ от 10 милионна Гърция. В 2022 година в Истанбул (= Цариград; тур.) са живели 16 млн души. Два ужасяващи примери, които (само комунистическата или бе цялата?) България не последва. От 50 години насам едно прогнозно число не се променя – това на максималния брой на софийските жители: 1 ¼ млн. Съобразно него се оразмерява ВСИЧКО в един град: територия, превоз, обществено обслужване,... Нерде София, нерде Атина, а за Цариград да не говорим. Двата града са с на дело незащитено население – предмет/обект на евнт. бъдещо изнудване (до явно тяхно нападане едва ли ще се стигне! Брррр...)
Достойнства от миналото ни: София лежи сред (полу-)планини, добре залесени, сиреч - тя изобилства с възможност за масови укрития. А може ли и без тях?
Българският отговор е: „Може, макар и не съвсем без!“. Отговор-резултат на десетилетия съзнателна политика на разсредоточаване на населението; тя започна с това, че функциите на дотогава мощните 8 на брой областни центрове като Ловеч, Хасково,... трябваше да бъдат споделени с още 20 града като Плевен, Габрово, Велико Търново, съотв: със Стара Загора и Кърджали ... Това повиши престижа на градове като Силистра, Благоевград, Смолян, Ямбол,...; това бяха новите окръжни градове.
С подобни благоприятни последици е и задаващото се (откъм Западна Европа) съкращавате на работната седмица. При нейния двусменен вариант ефектът (защите-ност на гражданското население при въздушни нападения) от вече наличното се удвоява и то от днес за утре.
През 80-те години мнозина, вкл. и авторът обмисляха нова реформа. Т.нар. „селищни системи“ разрешаваха и на, дотогава – дълбоко провинциални селища (няколко десетки като Севлиево, Разлог, Карнобат,..) да поемат част от работата на окръжните градове. Промените загърбиха този въпрос. Решен, този въпрос шеше да сложи финалния щрих на тази българска спечелена (МИРНА!) битка за запазването на (не е само емоционална) връзката/ присъствието па българина със село+земята му. Развита+опазена тя прави всеки българин автономен отн. прехрана, презимуване, жилище и най-същественото: свързан чрез собствен и този на предците му жизнен опит с българското минало, с българската солидарност и разбиране за лична свобода.
Арх. Христо Генчев
