Разривът между власт и опозиция е тотален, смятат наблюдателите на дебатите.
Управляващи и опозиция премериха вчера сили в многочасови и страстни препирни за вота на доверие, поискан от премиера. Стратегията на управляващите бе министрите да изчетат подробни отчети за свършеното. От герберите оратори изпъква депутатката Снежана Дукова, която приветства мъжеството на премиера и го благослови с думите: “Бог да ви поживи, г-н Борисов.” “Не сме на семинар за детски учителки”, не остана длъжен левият Петър Курумбашев. Колегата му Драгомир Стойнев бе отстранен от заседание след бурното му застъпничество за пенсиите. “Вие не можете една пенсия да вдигнете, а ми говорите за социална политика”, обърна се той към Борисов. С чаша вода пък заля Емил Василев от РЗС независимия Тодор Великов.
Чия стратегия бе печеливша и кой надделя в словесния спор, попита “Труд” водещи социолози.
Цветозар Томов, “Скала”: Спорът в залата беше бутафорен
Спорът между управляващи и опозиция ми се стори бутафорен. Мисля, че този вот е резултат от преговори между страните, спорещи на сцената, и изразява общата им воля да отклонят вниманието от скандалите в последно време. Мачът е нула на нула. Допускам, че по-интересните сюжети са се развили зад кулисите. А това, което наблюдавахме на сцената, ме подсети за дефиницията на Иван Хаджийски за българска работа от известната му студиа “Оптимистична теория за нашия народ”: “Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение всъщност е скандал, за да послужи само за подобна регистрация на печалните се герои.” Ако си послужа с метафора, действието в парламента вчера се развива малко след като “Титаник” се е сблъскал с айсберга. В същото време екипажът се е събрал и един по един обяснява колко е лъсната палубата на първия етаж, колко е охладено виното в ресторанта и други такива. Гласове от трюма не се чуват. На финала на дебатите премиерът говори като президент. След този вот на доверие вероятността Борисов да се кандидатира за президент на България изглежда по-голяма, отколкото преди него.
Васил Тончев, “Сова Харис”: Като на мач: да играем - може и грозно, но да бием
Дебатите по вота на доверие към правитлството бяха празнословие, а звезди от трибуната не видях. Позитивни резултати нямаше никакви, просто бе даден старт на предизборната кампания. Всеки си каза това, което искаше, и за което се бе подготвил. А чуваемост между тях - нула. Диалога между опозицията и управлаващите го нямаше никакъв. И както личи, оттук нататък съвсем се затвори. Това обаче никак не е добре за страната. Самият Бойко Борисов каза, че умее да слуша и да си коригира често позицията, след като получи мнението на експерти. В началото на мандата това бе неговата силна черта. Но днес не се получи. Всеки от участниците в пленарната зала успя да убеди в правотата си единствено своите привърженици. Друг допълнителен ефект обаче нямаше. Убедиха своите, но не и чуждите. Получи се нещо като мач между “Левски” и ЦСКА. Да играем грозно, но да бием. Разривът между власт и опозиция е тотален. За сините бе трудно да влязат в тактиката на ГЕРБ. Те са различни като стил и манталитет. Оттук насетне те трудно ще се сработят с мнозинството. Правителството не го чака никакво спокойствие. То е длъжно да отговори на много важни въпроси - по линия на човешките права, на демократичните норми, на конституцията. Затова ще бъде притискано и от ЕС, когато се налага. Освен това ГЕРБ ще трябва да покаже, че е чиста партия, която не разработва стари схеми на корупция, заради което дойде и на власт.
Юрий Асланов, АФИС: Нямаше стратегии, всичко бе тактика
Стратегии в дебатите нямаше, всичко беше тактика. Похватите, които използваха управляващи и опозиция, бяха с цел да се заемат позиции в битката за интерпретации чрез медиите. Едва ли много хора, освен твърдите агитки, проявяват интерес към непосредственото шоу. От изказалите се от ГЕРБ не мога да откроя никого. Сливат се. С изключение на депутатката, която благослови Борисов... Управляващите бързо се учат. Многословието на министрите цели да разсее публиката и да направи скучно шоуто. Правили са го и предишни управляващи - при вотове на недоверие са говорили по час и половина.
Опозицията не остана незабелязана. Имаше ексцентрични прояви, но двама от лидерите направиха силни изказвания - Сергей Станишев и Лютви Местан. Те влязоха в дълбочина и на повода, и на причините за случващото се. А екстравагантната проява на Драгомир Стойнев (КБ) беше политически смислена и по правилата. Това е типично левичарско поведение. Стойнев е учил във Франция, сигурно оттам е заимствал поведението на левицата. Проявата на Емил Василев (РЗС) оставям без коментар, защото подобно поведение не бива да се толерира. Какъв беше смисълът на вота обаче, не се разбра. Обществените съмнения не са разсеяни и не изключвам продължение на глупавия филм от последната седмица. Може би премиерът не е бил сигурен в резултатите от проверката на прокуратурата за СРС-тата. Но тя пък приключи - нещо, което можеше да направи за два часа и по-рано. (Труд)
