Истерията около проекта за бюджет за 2025 г,. който трябва да бъде представен на 14 февруари, петък, подходящо описва обществените нагласи по темата. Беше внесено излишно напрежение по въпроса, коментира социологът Елена Дариева в ефира на БНР.
По думите й е опасно, "когато говорим за парите на държавата да се борави с непроверени факти". Експертът уточни, че в началото на месеца се говорело за дупка от 18 млрд. лв., "от опозицията контрираха, че не отговаря на истината, а управляващите вече говорят за подобряване на бюджетното салдо, а не за дефицит".
"Противопоставянето усложнява задачата. Бяха противопоставени големи групи - на държавните служители срещу тази на частниците и беше предложено държавните да си плащат осигуровките с цел изравняване на средната работна заплата (СРЗ). Данни на икономистите за третото тримесечие за СРЗ показват, че в частния сектор заплата е била с 35% по-ниска от държавния сектор. Нещо, което създава напрежение между тези две големи групи хора. От друга страна стои интересът на съсловията – учители, здравни работници и др., които разчитат на бюджета за заплата", посочи Дариева.
Специалистът алармира, че проучвания от последния месец на социологическата агенция, в която работи, недвусмислено демонстрират, че икономическите тревоги сред българите са доминиращи в обществото и надхвърлят тревогите за състояние на политическия живот или други.
"Финансите най-живо и остро тревожат българските граждани. Нужно е успокоение по темата, защото публичните финанси са щекотлив въпрос и да се говори внимателно", поясни тя.
И допълни, че през бюджета "лесно виждаме браншовата база на властта, на какво разчита, за да укрепи своето управление":
"Купува си спокойствие - виждаме увеличение в парите на МВР, служби за сигурност, ДАНС и други силови структури."
Социологът изрази мнение и относно инициативата на ГЕРБ за пълна забрана на вейпове:
"Дебат по темата е наложителен, за да не стигнем до казуса с райския газ – имаме забрана, но в Студентски град тя не действа. Съществуващият проблем е в контрола, регулацията и прилагането, не толкова в липса на закони."
По отношение на предстоящия бойкот на хранителните вериги Дариева отбеляза:
"За социалните неравенства в българското общество се чуват гласове, че то нараства, обективните показатели показват, че не е така. В обществото същестува токсично подоходно неравенство, но то намалява. Обективният измерител е коефициентът на Джини. В България към момента е 37,2% при средно 29,6% за Европа и този коефициент има тенденция непрекъснато да намалява. Обективното усещане за големи диспропорции не намира потвърждение, когато в публичната среда се говори от лидери, вицепрезидентът Йотова каза, че стоките от януари са поскъпнали 30%. Това нещо не почива на реални обективни измерители, но кореспондира пряко с усещането за неравенство по доходите и бързо намира почва в съзнанието на хората. Българинът не живее зле, но усещането за просперитет не е осъзнато."
Тя призна, че е скептична за бойкота на 13 февруари.
"Смятам, че подобна акция би имала пиар ефект и то в контекста за отворената процедура за избор омбудсман. Левицата се опитва да натрупа точки", смята социологът.
