На Секновение (2 февруари) българите празнуват Симеоновден, популярен в някои селища като Петльовден.
Свързан е с библейския мит за Моисей, който повелил първородните синове да бъдат представени на Бога, като му принесат жертва.
По традицията се коли курбан – черен петел, за здраве на малките деца. С кръвта на жертвата стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават, за здраве на младенците.
В някои селища с този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
В други краища Петльовден се смята за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.
Именици днес са: Симеон, Симон, Симо, Симчо, Симона, Симонка, Симка и др.