"Тръмп иска да пренесе една американска политика от 19. век в 21. век. Той опитва да въведе по модерен начин политическата философия за Америка на един предишен президент – Уилям Маккинли. При него САЩ се разширяват териториално - прибавят се Хавай, Пуерто Рико, Гуам, Маккинли вярва и в митата. Митата на Тръмп не бяха изненада. Не бива да изключваме, че планът на Тръмп може да използва заплахата на митата, за да окаже натиск върху ЕС както за увеличаване на разходите за отбрана, така и за да се намалят регулациите в технологичния сектор".
Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб на България, посланик в САЩ (от 2002 – 2008 г. и от 2010 – 2016 г.) и народен представител в 7-ото Велико Народно събрание и три обикновени български парламента.
Ето и цялото интервю:
Президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи митата за стомана и алуминий, така че да обхванат целия внос, като на практика отмени сделките с Европейския съюз, Обединеното кралство, Япония. Ясно е, че това е икономическа мярка, аргументите за налагането ѝ и от страна на номинирания за министър на търговията Хауърд Лутник, и от страна на американския президент са икономически – загубени са работни места на американци, цели се съживяване на местното производство. Виждате ли обаче и други цели на митата, извън чисто икономическите?
Вашият въпрос ме отвежда към едно по-голямо и по-дълбоко разсъждение. Виждаме, че президентът Тръмп иска да пренесе в съвременни условия, в 21. век, една американска политика от 19. век. За повечето наблюдатели останаха незабелязани няколко много показателни щриха от началото на втория мандат на президента Тръмп. Той опитва да възстанови, да модернизира, да въведе по модерен начин политическата философия за Америка на един предишен президент – Уилям Маккинли.
Един от първите декрети на Тръмп беше да окаже почит на президента Маккинли. Пак съвсем в началото на втория мандат на Тръмп Националният парк Денали в Аляска бе прекръстена обратно на Маккинли, името, което паркът е носил по-рано. В речта при встъпването в длъжност, Тръмп спомена една много показателна фраза – Manifest destiny, на български – “предопределение на съдбата. Това е политическа философия, концепция също на президента Уилям Маккинли, чийто вицепрезидент тогава е Теодор Рузвелт.
В какво се свежда тази философия? Ще дам само един пример – Хаваите биват прибавени към Съединените американски щати от президента Маккинли. Пуерто Рико, Гуам – това са също територии, които биват добавени по време на неговото президентстване, защото той вярва в това предопределение на съдбата – в териториалното разширяване на САЩ, доколкото е възможно.
Същият президент Маккинли вярва дълбоко в налагането на мита. Той казва така – не данъци за американците, а данъци за чужденците. Митата не са приумица, не са случайно хрумване на президента Тръмп. Още повече, че първите признаци за това видяхме още в първия му мандат. Митата в момента идват като израз на едно по-дълбоко разбиране за това как трябва да се развива САЩ, как трябва да установи благоденствие у дома и същевременно да излъчва сила навън. Неслучайно лозунгът на Тръмп е “мир чрез сила”.
Предвид че неведнъж чухме доста преки заявки за митата, едва ли те са изненада. Готов ли е обаче Европейският съюз?
Тези мита бяха обявени като продължение на неговата политика, на неговите разбирания, но не бяха изненада, защото той беше говорил за това през цялата си кампания. Тръмп замахна много категорично в началото, особено по отношение на съседите – на Канада и Мексико, след това омекоти подхода, но така или иначе при него ще владее политиката на митата.
Това, което той иска, е да балансира интересите. Няма обаче да бъде чужд и на извличане на едностранни предимства само за Америка. Към момента цялата вълна от обявени мита и данъчни налози е под лозунга да се коригират несправедливите отношения на Америка с външния свят. Тоест, която държава има дисбаланс в търговския обмен със САЩ, този дисбаланс да бъде коригиран.
Европейският съюз, Европа като цяло, беше подготвена за тези мита, въпреки че предупредителните знаци от първия мандат на Тръмп бързо изчезнаха – още повече, че президентът Байдън коригира тази политика на мита. Той фактически внесе разрешителни квоти, изключения от определени стоки и за определени държави, така че не се усети някакъв особен трус в отношенията по време на неговото президентстване.
Точно затова Тръмп сега заяви, че няма да има никакви изключения, няма да има квоти и затова обяви увеличение за всички държави. Има подредба в продуктите, в стоките, върху които тези мита ще се налагат най-много. Най-чувствителен е въпросът с металите – стомана и алуминий, и затова той гръмко обяви, че ще наложи мито с увеличение от 25% за всякакви количества стомана и алуминий, които идват от външни държави.
Европейския съюз реагира по обясним и очакван начин – че ще отговори със сходна мярка. Тръмп успя вчера да отговори и на свой ред, че това не го притеснява. Този вид заявки, за съжаление, подсказват готовност за търговска война. Тя няма да бъде единствено между САЩ и Европа, тя ще засегне и други части на света. Това е голямата опасност и очевидно Европейският съюз разбира, че това е непродуктивно и за двете страни и затова, отговаряйки с готовност да наложи реципрочни мита, официалните говорители на Европейския съюз, и Урсула фон дер Лайен сама по себе си, обявиха, че Европа е готова и иска да разговаря.
Днес ще се състои срещата на Урсула фон дер Лайен с Джей Ди Ванс в Париж. Не е обявен дневен ред на този разговор, но не бива да има никакво съмнение, че митата и тарифите ще заемат основно място в тяхната среща.
Относно целта на митата – може ли те да се налагат като елемент във воденето на разговори, на преговори между САЩ и ЕС по определени въпроси?
Тръмп иска реципрочност, иска да има равнопоставеност, равни позиции с търговските партньори на САЩ и особено с Европейския съюз. Това, което тревожи американците, са регулациите на ЕС – това важи особено за технологиите.
Ако се гледат само числата, ще се види, че разнобоят не е толкова тежък, разликата в търговския обмен между САЩ и Европа не е толкова голяма. Ако Европа има положителен търговски баланс със САЩ по отношение на стоки, то САЩ имат положителен търговски баланс по отношение на услугите, които те изнасят. Това основно е свързано с високите технологии. Така че, на първо място, Тръмп иска равнопоставеност, особено при регулациите по отношение на технологии и някои американски продукти.
На второ място обаче, не бива да изключваме, че това може да е намерение, план на Доналд Тръмп да използва заплахата на митата, за да получи по-силни позиции и да окаже натиск върху европейските държави както за увеличаване на разходите за отбрана така и, за да се намалят регулациите в технологичния сектор.
А както виждаме американският президент доста плътно се е обградил именно с представители на американския технологичен сектор.
Точно така – това е логичният извод.
Интервю на Илияна Маринкова
