“Нещо фундаментално е сбъркано в ДСБ”. Това заяви по БНР депутатът Нено Димов. Според него, ако хората в партията на Иван Костов стоят на принципите си, те ще поискат отговорност от лидерите.
Димов призна, че е подал оставка преди шест месеца, защото отчита какво се случва с ДСБ и поема вината си. “Ако искаме да стоим на принципна основа, а не на лидерска - това е пътят”, категоричен бе той. Нено Димов се включи по телефона в предаването „Неделя 150” от Велинград, където се провежда Национално съвещание на ДСБ, посветено на резултатите от местния вот. “Беше предпочетено да се направи анализ на изборите, отколкото да се говори за цялостната ситуация в партията, която е тревожна”, каза Нено Димов и допълни, че „след всеки анализ ние се представяме все по-зле, залъгваме се с имагинерни успехи, заблуждаваме се, че правим нещо, а всъщност губим подкрепа”. Той цитира текстове от предишните национални съвещания на партията и посочи противоречията между казаното и направеното от ДСБ. Димов каза още, че на съвещанието коалиционността е била основна тема, като е заявен курс към СДС, но не и към ГЕРБ. “Слабите търсят с кого да оцелеят”, коментира той. "Резултатите на десните сили показват, че като цяло доверието към десницата продължава да пада". Това пък констатира проф. Михаил Константинов по време на кръгла маса на тема: „Десницата след местните избори - дойде ли време за ново начало". Според него, за да се подобри ситуацията за десницата, нейните лидери трябва да напуснат и да се извинят пред обществото.
Михаил Константинов каза още, че местните избори не са били глътка въздух за десницата. Гласоподавателите, на които им е омръзнало от изборните поражения на десните партии, са гласували за ГЕРБ. Наблюдавала се и друга тенденция – все по-малко от десните избиратели да отиват до урните. Една от причините за това са неудачните кандидатури, които издига десницата. "Кандидатурите на дясното пространство на президентските избори на Неделчо Беронов и за кмет на София на Мартин Заимов бяха крайно неудачни и така мислят 18 на всеки 20 човека", посочи Константинов. И допълни, че в случая с кандидатурата на Заимов се е разиграл цирк относно това дали дядо му е съветски шпионин, при положение, че самият ген. Владимир Заимов е заявявал при съдебния процес, че е такъв. „Това не трябваше да бъде отричано, защото тогава Съветският съюз е бил в коалиция със САЩ в борбата срещу Хитлер”, заяви професорът. Според него, ако това беше направено, резултатът нямаше да е 16%, а щеше да е 30% и да се стигне до балотаж на вота в столицата. "Този балотаж щеше да бъде важен, защото от него се влияят избирателите в цялата страна и десницата щеше да има значително по-висок резултат", допълни Константинов. Той беше категоричен, че ако една партия спечели София на първия тур, това ще окаже огромно влияние върху резултатите й от балотажите в страната. В този смисъл слабите резултати на десницата в страната се дължат и на това, че Мартин Заимов не успя да стигне до втория тур. "На места кандидати за кметове спечелиха благодарение на личните си качества, въпреки че са десни, а не защото се ползват с подкрепата на десни политически сили, които си приписват чужди заслуги", коментира още дългогодишният член на ЦИК.
"3/4 от възрастните хора у нас са със социалистическо мислене, както и много хора от ЕС. Те искат високи пенсии и социални грижи. Идеалът за равенство е много стар, но е невъзможен", констатира още Мишо Константинов.
"Перспективите пред десницата са лоши, защото говоренето в дясното пространство е напълно сбъркано. След промените в Съветския съюз от 1985 г., когато на власт дойде Михаил Горбачов, голяма част от най-дървените болшевики, които не искаха да приемат реформите, се нарекоха десни и консерватори. За съжаление, тази термонология се пренесе и у нас", посочи Константинов. Според него след промените “новопокръстените комунисти” станали леви, а “антикомунистите” – десни. Той обаче подчерта, че има голяма разлика между това да си антикомунист и това да си десен, затова разговорите за десницата ще бъдат безплодни, докато не се изяснят понятията.
„Обединената десница може да спечели около 40 депутатски места на следващите парламентарни избори”, обяви пък председателят на Националния предизборен щаб на СДС Иво Цанев по време на дискусията за бъдещето на десницата. Цанев обясни, че в краткосрочен план предизвикателствата пред новата десница са съвместно явяване на следващите парламентарни избори, определянето на общи приоритети и управленска програма. Този първи етап от развитието на обединената десница трябва да се превърне и в база за втория етап – президентските избори през 2011 г. Успехът на президентските избори пък ще бъде ключов фактор и за дългосрочния план за обединена десница – спечелване на парламентарните избори през 2013 г. След тези избори обединената десница трябва да стане основен и най-голям фактор в управлението на страната, смята Иво Цанев. За да се случи това обаче, първо трябва да се преодолеят натрупаните негативни емоции между десните политици и избирателите им да повярват, че ще бъдат представлявани от единен политически субект. А това можело да се реализира чрез успешната работа на отделни десни политици в местната власт, както и чрез цялостни концепции на политическо и регионално ниво. Frognews.bg
