"Радващо е, че има порив на гражданска енергия, защото бяхме много оклюмали през последните години. Големият риск е да не отиде парата в свирката". Това каза пред ФрогНюз Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители", във връзка с бойкота срещу пазаруването в хипермаркети, супермаркети и квартални магазини, който се организира на 13 февруари.
"На 13 февруари (четвъртък) 2025 година българските потребители не трябва да пазаруват в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет! На 13 февруари магазините за храни трябва да останат пусти и в тях не бива да има нито един купувач" - за това призовават в социалните мрежи организаторите на инициативата.
Водени от хърватския пример, заразил и други държави от региона, организаторите се оплакват от "ценови удар", "ценови произвол" и "ценови терор" срещу българските граждани. Акцията беше бързо подкрепена със законотворчески предложения за контрол на цените от политици като Мая Манолова, Делян Пеевски и Костадин Костадинов.
"Виждаме, че първо самият бойкот е малко нетипичен от това, което има като практика в света и второ, веднага излязоха предложения на политиците как да обсебят тази идея и да я яхнат с предложения за надценки, контрол на цените и т.н. Това малко обезсмисля този процес, защото надали има сериозен човек, който вярва, че този номер с надценките ще свърши работа", обясни Богомил Николов.
"Аз съм малко по-възрастен, живял съм в онова време и знам много добре какво произвежда една непазарна икономика. Произвежда дефицити, калпави стоки, радваме се на малкото, което имаме. Да вкараш подобен тип контрол на цените, означава да сложиш край на пазарната икономика, да я отвееш. Общо взето това изобщо не е пътят", коментира експертът.
"Пътят е друг - трябва да се осигури конкурентна среда. Години наред ние сме си виновни като общество, защото смятаме, че има картел между хиляда търговеца, което не е възможно. И в търговията на дребно има огромен брой търговци, които не могат да се договорят. Хората казват, не, те ще се договорят - две, три вериги помежду си и това пак е картел".
"В същото време хората вярват, че и в бензиностанциите има картел, но и там е трудна работа, а никой не изследва по вертикалата на доставките. Защото, представете си, че имате хиляда производителя на домати, от другата страна хиляда търговеца и по средата двама, трима прекупвачи. В теорията това се нарича гърло на бутилка. Ние трябва да изискваме да се изследват тези неща. При горивата го знаем, там е повече от очевидно, тези активни складове, които са 95% собственост на едно лице, ето ви къде е монополът - в складовете, а ние се сърдим на бензиностанциите", подчерта Николов и допълни:
"Тук е по същия начин, ако има само един купувач, който идва да купува домати от всички, какво да очакваме. Онзи ден излъчиха репортаж, който много хубаво показва нещата - от един лев на полето отива на 5 лв. в магазините. Не последният във веригата е най-виновен, цялата верига трябва да се изследва".
"Какво трябва да се търси?"
"Да се насърчава късата верига, трябва да се помогне на тези производители да могат да стигат до мен, посредством тържища, пазари и т.н. Когато пътуваш по магистралата е пълно с празни паркинги, които са като боклукчийски кофи. Защо не ги напълнят с търговци, с дребни производители? Дали със сергии или бусове, да могат да продават. Те ще си плащат наема и същевременно ще почистват, ще поддържат мястото".
'По същия начин трябва да се насърчи да има местни тържища и пазари, които да дават място на производители, а не на такива търговци на банани с бележка за производител".
Експертът поясни, че България разполага с огромна система от общински базари, на които обаче са се настанили търговци, не производители.
"За да вземеш сергия там трябва да си производител. Как се удостоверява това - с една бележка. Взимат само една бележка от някъде и на щанда има само банани и портокали, какъв производител е това?", пита Богомил Николов.
Според него другата голяма тема, за която трябва да се говори е производството.
"Защо стана така, че всяка година производството - плодове, зеленчуци, мляко - отива все по-надолу? Като няма предлагане, какви да са цените? Това каква ще е цената на доматите зависи от Полша, не от България, защото от там се внася".
Според Николов чрез бойкота се дава възможност да се отвори дебат по болните въпроси.
"Радвам се на бойкота. Както ние хората обаче очакваме мигновени решения, така и политиците не са способни да предложат друго освен мигновени решения. Накрая се получава пара в свирката. Проблемът е, че никой не иска да свърши трудната работа".
"Притеснявам се да не стане така, че поради големите очаквания за мигновени резултати, накрая хората пак да посърнат. Не! След седмица, две, трябва да се направи друг бойкот, в който да се търсят по-проблемни сфери. Аз бих бойкотирал срещу хазарта, срещу бързите кредити, срещу телекомите. Освен супермаркетите има още много проблематични сектори".
"Друг е въпросът хората изобщо дали ще се включат в този бойкот", каза Николов.
"Част от големите вериги хипермаркети обявиха, че на 13 - и февруари ще продават с 50 % намаление голям набор от стоки. Това се прави с цел да дойдат хората, да напълнят хипермаркетите и по телевизиите да не могат да снимат празния паркинг и да станат опашки пред касите. Някои ще кажат, че това е победа, защото заради бойкота те са направили промоция. Това не е решение, това е просто ситуация, не постигаме нищо трайно. Да, някой ще отиде и ще си напазарува изгодно в този ден, защото има голяма промоция, но това не е победа на бойкота".
"Въпреки това, хората трябва да се включат в този бойкот. Трябва да го направят, за да покажат, че са живи. С тези наведени глави, с които вървим през последните години, трябва да използваме всяка възможност, която по някакъв начин ни свързва и обединява. Нищо, че може да не е успешно, това няма значение, трябва да опитваме. Много е важно също така да задаваме правилните въпроси, категоричен е експертът".
Констанца Илиева
