На 13 февруари почитаме паметта на преподобния Мартиниан, на Св. Евлогий, Александрийски архиепископ и Св. преподобни Зоя и Фотиния.
Преподобният Мартиниан бил родом от град Кесария, Палестина.
В стремежа си към монашески подвиг, той на 18 години се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много бесовски изкушения.
След като по чудо се спасил от поредното изкушение, Мартиниан решил никъде да не се установява за постоянно, а непрекъснато да странства.
За две години обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа в истините на вярата и правилата на духовния живот. Така в непрестанно пътуване продължил подвига си, докато се упокоил в дълбока старост в 422 г.
Свети Евлогий бил родом от Сирия и живял през VI-VII век.
Получил добро образование в родината си, той станал монах и бил ръкоположен за свещеник в град Антиохия. Служил примерно в антиохийската църква, а по-късно заради мъдростта и добродетелите си бил избран за архиепископ на Александрия, Египет. Останал на този пост цели 28 години (579-607 г.).
Свети Евлогий живял праведно и ръководил Църквата с много разум и любов към хората.
Затова по неговите молитви Бог извършил редица чудеса. През 589 г. той свикал събор в Александрия, за да осъди две групи еретици. Бил и убеден противник на монофизитството.
Запазени са някои от неговите богословски съчинения като “За двете природи на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос”, откъси от беседата му “За Троицата и божественото домостроителство” и други.
В своите произведения той развива учението за “природната” човешка воля у Богочовека Христос, говори за “две действия” и “две воли” у Него, като подкрепя становищата си с дълбок анализ на основните евангелски текстове. В това отношение свети Евлогий е пряк предшественик на големия богослов от VII век свети Максим Изповедник. Упокоил се в мир в 607 г.
На 13 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Евлоги, Евлогий, Евлогия, Зoя и производните им.
