
"Изборът е лесен: или оцеляваме заедно в ЕС, или разпад и цяла Източна Европа ще бъде налапана от автократични режими, като Русия и Китай. Трети сценарий няма! Но поне сме щастливци, че избора е още в нашите ръце!".
Димитър Къцарков, международен анализатор, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Моментът в историята, в който се намираме, много ми напомня частта със смъртта на Марк Аврелий. Смъртта на идеализма в политиката. След него идва наивният Комод със своите зрелища и полулизъм, който приключва епохата на възход на Антонините и слага начало на епохата на войнишките императори и властта на силата. Това е това, което се случва и сега. Връщаме се към реалполитиката. Тоест интересът на държавата е над установения международен ред и право.
Каквито и идеализми ЕС да е имал досега, приключваме с тях. Време е да свалим захаросаните очила и да погледнем истината в очите. А тя е, че моментумът след Втората световна война приключи. Момчето отвъд океана (САЩ), което Чърчил беше припознал като стожера на демокрацията, преустанови функциите си на глобално ченге и избра пътя на капсулацията, чрез преосмисляне на досегашните съюзи.
Това, за което говорих в деня на изборите в САЩ, стана факт. Време е темата за сигурност да се върне в европейски ръце, но боя се, че нивото на капсулация вече е твърде сериозно. ЕС е проект на мира, който ще бъде принуден да се адаптира към новата действителност или просто да се разпадне на регионални съюзи с отбранителна насоченост. Боя се, че и цялата концепция на НАТО ще бъде обект на дебат в следващите години.
Това не са сценарии, които целят да всеят тревога, а са сценарии, към които ние закъсняваме с адаптацията. Запознах се след една публична лекция със зам.-министъра на външните работи на Полша и останах с впечатлението, че Полша е готова за тази промяна. Може би Западна Европа закъсня и се надяваше твърде много на момчето отвъд Океана.
Време е вместо да късаме ризи във Фейсбука, хората, които академично се занимаваме с международни отношения и сигурност, да седнем и да започнем да даваме идеи за преосмислянето на цялата парадигма за сигурност, която през последните 80 години доминира в Европа. Знам, че ще се повторя, но е време за Make Europe Great Again!
Изборът е лесен: или оцеляваме заедно в ЕС, или разпад и цяла Източна Европа ще бъде налапана от автократични режими, като Русия и Китай. Трети сценарий няма! Но поне сме щастливци, че избора е още в нашите ръце!