Българска традиция е да се спомняме за ценните хора по повод тяхната смърт. Например Дякона. Имаше преди години една анкета, която показа, че едва 8% от запитаните знаят кога е роден Апостола, но всички до един помнят датата на обесването. Защото, нали, споминал се – Бог да го прости.
Обикновено отбелязването на кончината се изразява в сух текст, пълен с клишета, който се повтаря в много медии, защото дежурният редактор го е копипействал за по-лесно.
Днес е ред на Тодор Колев. Починал ден след всенародните страсти около Трифон Зарезан и Свети Валентин. Любов и вино, както гласи овехтялата комбинация.
Наричат го още Адама, каквото име е носело шивашкото ателие на баща му в Шумен. Би могла да се прокара и версия, че Адама всъщност намеква, че от Тодор Колев ще чуеш „голата истината“.
Хората, които имат сетива за голямото изкуство и умеят да ценят таланта, без от това да имат лична изгода, го сравняват с Чарли Чаплин. Не е пресилено, защото той успява да излъчи последния във времена, когато успехът и неуспехът в изкуството се решава от Централния комитет на БКП, понякога лично от Тодор Живков. За иронията, която Колев вкарва в героите, които изигра по време на социалистическия реализъм се иска не само талант, но и кураж.
Като актьор той постигна всичко, което е мечта на всеки тръгнал по този път.
Като човек откри тайната на провалите – лични, обществени и политически – бездарието и простащината. И не им прощаваше до края. Неговият хумор и сарказъм бяха юмрук в лицето на лицемерието и посредствеността. Дали го разбираха? Не е сигурно, но го мразеха. През завистта.
"Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората“, - казваше Колев. И още: „Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам".
Не пожали и телевизиите: „Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
Сравняват го и с Бъстър Китън… Приятно е да те измерват с такива колоси в киното, но Тодор Колев е само и единствено Тодор Колев. Което е велико!
***
ФАЛШИВ ГЕРОЙ
Там, дето поисках бях,
взех колкото пожелах.
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил фалшив герой.
Видях красиви и умни жени,
чух толкова много лъжи - и ти,
питаш ме ти какъв, какъв съм бил –
е как - фалшив герой.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам –
твърде късно е вече за нещо по-друго –
какъв - фалшив герой.
Знам - всичко си има край,
ад ли чака ни или рай?
Назад не обръщам глава - така,
по-добре така - фалшив герой.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника и аз оставам, така оставам,
такъв оставам –
ха ха ха ооо - фалшив герой.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си, танцувам с тебе –
не свършва празника и аз оставам, и си оставам, такъв оставам –
твърде късно е за друго - фалшив герой,
ха ха ха ха - фалшив герой.
(Текст Иван Ангелов)
Изпятата от Тодор Колев песен с този текст ставала за химн на България. Това го каза преди време наш писател, който вече не е между живите. Ами да, фалшив герой във фалшива правова и демократична държава описва картината по-честно от „Горда Стара планина, до ней Дунава синей…“. Армията от фалшиви герои съсипаха и тези природни дадености.
Но кой ли се вълнува от това?
Да се спомним днес за Тошко Колев с благодарност, че го имаше и го има още в спомените ни.
Фрог нюз
