
САЩ и Русия седнаха на масата на преговорите в Риад, всеки въоръжен със списък с искания. За екипа на Доналд Тръмп целта е проста: край на „ужасната, кървава война“. Но за Владимир Путин разговорите в Саудитска Арабия, които са най-значимата среща между страните след руската инвазия в Украйна, представляват уникална възможност да разшири списъка си с искания, пише в свой материал по темата The telegraph.
Украйна
Руският президент вече поиска Киев да изтегли войските си от четирите региона, които Русия анексира през септември 2022 г., и да се откаже от амбициите си за присъединяване към НАТО като част от евентуално мирно споразумение. Путин също настоя, че Украйна трябва да намали военния си капацитет. Обръщайки се към нацията преди да започне инвазията си, Путин обеща да демилитаризира Украйна, като започне „специална военна операция“ на нейна територия.
Като част от искането за демилитаризация Русия може дори да поиска намаляване или пълно изтегляне на силите на НАТО от Полша, балтийските държави (Естония, Латвия, Литва) и Румъния.
Преди всичко, приемането на Украйна в НАТО би било нарушение на сделката за Путин, който поиска правно обвързващ ангажимент, че страната никога няма да получи право да се присъедини към алианса.
Като част от усилията за следвоенно възстановяване на Русия Путин вероятно ще търси премахване на строгите икономически санкции, довели до обезценяване на рублата и повишена инфлация.
Споразуменията за износ на енергия, включително повторното отваряне на газопроводите Северен поток 1 и 2 за възобновяване на продажбите на газ за Европа, биха стабилизирали руската икономика и биха отворили вратата за по-лесна търговия.
Размразяването на активите на руската централна банка, от които над 300 милиарда долара са замразени в западните страни, също може да осигури решаващо финансиране за руското правителство в усилията му за следвоенно възстановяване.
Размяна на затворници
Стив Виткоф, пратеникът на президента на САЩ, тайно отлетя до Русия с частен самолет, за да осигури освобождаването на американския учител Марк Фогел, който беше в затвора почти четири години.
Това беше първото известно посещение в Москва на високопоставен американски служител, откакто Уилям Бърнс, тогавашният директор на ЦРУ, долетя до столицата през ноември 2021 г., за да се опита да спре нахлуване в Украйна. В замяна Съединените щати освободиха руския крал на киберпрестъпността Александър Виник, който беше екстрадиран в САЩ по обвинения в пране на пари.
Русия може да поиска размяна на затворници на високо ниво, подобно на размяната на Фогел и Виник, като част от техните искания за прекратяване на войната.
Хакерът Владимир Дунаве, руски гражданин, беше осъден от САЩ миналата година на пет години затвор по обвинения в киберпрестъпления. Той беше обвинен в принадлежност към банда, която внедри троянски кон за компютърно банкиране и рансъмуер пакет от зловреден софтуер, известен като „Trickbot“, и беше екстрадиран от Южна Корея в Охайо през 2021 г.
Роденият в Мичиган Стивън Хъбард, който беше осъден, че се бие заедно с украинската армия като наемник срещу Русия и осъден на шест години и 10 месеца през октомври 2024 г., също може да представлява интерес.
Москва може да поиска от САЩ и съюзниците да спрат да приютяват руски дисиденти, като поддръжници на Алексей Навални или бивши олигарси като Михаил Ходорковски.
Близък изток
Путин може да използва мирните преговори, за да разшири позициите си в региона.
От началото на войната партньорството на Русия с Иран става все по-тясно. Страната е основен доставчик на оръжия за Русия, включително балистични ракети, дронове и други боеприпаси. Руската армия е използвала над 8060 ирански дрона, според украински официални лица.
В отговор САЩ наложиха санкции на Иран. Русия може да поиска те да бъдат отменени като част от мирно споразумение. Облекчаването на санкциите срещу Иран и разрешаването на повече износ на ирански петрол може да стабилизира цените на енергията и да облагодетелства Русия в нейното следвоенно възстановяване.
Въпреки че свалянето на Башар Асад, сирийския диктатор, значително намали влиянието на Русия в Близкия изток, то не потисна интереса на Путин за присъствие там. Пълно или частично изтегляне на американските военни от Източна Сирия, където американските сили подкрепят водените от Куридите Сирийски демократични сили, може да бъде част от отстъпките на Русия.
Африка
Русия се очертава като предпочитан партньор в сигурността за все по-голям брой африкански правителства в региона, измествайки традиционни съюзници като Франция и Съединените щати. В замяна Москва търси достъп до минерали, нефт и други ресурси, като кобалт, който се използва в електрониката, или литий, който се използва в батериите.
Русия може да изиска САЩ да спрат да блокират руските инвестиции в африканския минен, енергиен и петролен сектор, ход, направен по време на администрацията на Байдън.
Може също така да поиска отмяна на санкциите срещу руски компании, добиващи злато, уран и редки минерали в Африка, които се използват за финансиране на нейните военни операции.