"Наблюдаваме аматьорски до степен на дементност опит за повторение, имитация на този циничен masterpiece на Realpolitik-ата, който отнема на САЩ близо 10 години сложни преговори, без - забележете - да поставят за миг под съмнение военния си щит около Тайван, Южна Корея и Япония. Разбира се, Европа съвсем не е длъжна да възприема ролята на жертва. И си позволявам прогнозата, че няма да го направи. Още по-лошото е, че Европа - заедно с всички автентични и новопосветени привърженици на Тръмп - е неизбежна жертва на тази игра".
Радан Кънев, евродепутат, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Забелязвам, че много европейски привърженици на Тръмп (скоро това ще бъде оксиморон), начело с полския консервативен лидер Моравецки, обясняват и оправдават подкрепата му за Путин в агресията срещу Украйна с "Руската карта" срещу Китай. Един вид огледална политика на Никсън/Кисинджър, които използват сближаването с Китай като инструмент срещу СССР през 70-те.
Лошото е, че са прави. Наблюдаваме аматьорски до степен на дементност опит за повторение, имитация на този циничен masterpiece на Realpolitik-ата, който отнема на САЩ близо 10 години сложни преговори, без - забележете - да поставят за миг под съмнение военния си щит около Тайван, Южна Корея и Япония.
Имитацията повтаря само цинизма. Няма ги другите външни фактори за тази игра, няма го умението да бъде проведена. Няма Realpolitik, има безотоговорна игра на геополитика. Резултатът ще бъде, не - вече е - разделение и унижение за Запада, на това, което до вчера уверено наричах "Свободния свят". Включително, и най-вече - САЩ...
Още по-лошото е, че Европа - заедно с всички автентични и новопосветени привърженици на Тръмп - е неизбежна жертва на тази игра, независимо дали е успешна, или не е.
Разбира се, Европа съвсем не е длъжна да възприема ролята на жертва. И си позволявам прогнозата, че няма да го направи. За целта е нужна много проста и ясна политика по укрепване на европейската сигурност във всичките ѝ измерения, каквато ще предложа утре на колегите си в ЕП.
Политика, която - и това е най-трудното - изисква обединение около общата сигурност на всички, от зелени до национал-консерватори, които ценят съдбата на народите си повече от имперските блянове на чужди лидери.
