Само 20% от законопроектите са тези, които отговарят на стандартите за добро качество. Те са внесени от Министерския съвет. Останалите 80% са внасяни от народните представители, където може да се каже, че действа „сивата зона“ – това е т.нар. „сиво законодателство“.
Това каза доц. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството пред bTV.
Данните, на които се позова доц. Димов, са от последните изследвания на Националния център за парламентарни изследвания.
Той поясни още:
„Разликата е такава, че когато се въвеждаха тези инструменти се стигна до непредвиден от никой от нас дуализъм в режимите – тоест двоен стандарт. Имам предвид, че правилата и изискванията за високо качество в законодателството бяха скъсени, бяха ограничени в Народното събрание, в момента, в който се приемаше Законът за нормативните актове. Народните представители сами си облекчиха правилата за собствените закони в сравнение с тези, валидни за МС, за да им е по-лесно“.
По думите му Общата нормативна уредба изисква всяко ново законодателство да подлежи на оценка на въздействието и на обществени консултации.
В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание депутатите са дерогирали това им задължение с аргумент, че Народното събрание трябва да остане „бързата писта“.
Обществените консултации сами по себе си изискват време – минимум 30 дни, което забавя процеса за внасяне на нови закони.
