Никой не ти е искал пет лева, но ти казваш, че няма да ги дадеш. За това, че се готви изпращане на български войници на фронта в Украйна, се лъже отдавна. Досега това беше мотив от кампаниите на „Възраждане“, или от думите на президента Радев и представители на БСП. Медии и анализатори започнаха да наричат идеите за изпращане на войници с различни имена. Едни говорят за мироопазващи войски, други за мироналагащи войски, а трети – за включването в активни бойни действия. Това са различни неща. Ето кратък речник, който помага да се ориентираме кой за какво точно говори и дали си противоречи.
Николай Лавчиев, Свободна Европа. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Никой не ти е искал пет лева, но ти казваш, че няма да ги дадеш. И парламентът така – не му искаха да изпрати войници в Украйна, но той каза, че няма да ги прати. Така дойде един непотърсен отговор, но не и нужната информация: за изпращане на войници на бойното поле ли се говори, или за миротворци?
Кашата е голяма. Едни ще ви кажат, че Европа тръгва да се бие в Украйна, затова трябва и България да го направи. Други - че САЩ притискат България. Трети - че става дума дума за изпращане на войници сега, веднага. Четвърти - че става дума за бъдещето, когато настъпи мирът.
Объркахте ли се? Нормално. Нищо от изброеното не е вярно.
Ето вярното.
САЩ, ЕС и Русия от една седмица предефинират отношенията си. Това води до силни думи и глобална паника, докато в европейска Украйна тече истинска война. Вътре в тази нова ситуация САЩ попитаха съюзниците си в НАТО, сред които е и България, как ще гарантират мира в Украйна, когато той настъпи. Горе-долу по същото време няколко европейски лидери казаха, че могат да изпратят в Украйна войски в рамките на мирно споразумение – тоест само след постигането на мир.
И край.
По темата с "изпращането на войски" още няма яснота и съгласие в нито един от известните ни съюзи - НАТО и ЕС, защото именно единството на тези съюзи е поставено на изпитание. Нито една страна, България включително, не е била поставяна под натиск от когото и да било да изпраща или да не изпраща войници в Украйна.
Това, което последва в България, е подхранване на неизвестното, вместо даване на информация. Високопоставени политици като президента Румен Радев, Бойко Борисов и Делян Пеевски, но също и други, решиха да излязат с позиции срещу изпращането на войници в Украйна. После парламентът прие декларация „за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“. Тома Биков от ГЕРБ-СДС каза, че декларацията е за нещо, което никой не е искал, но остана нечут.
За това, че се готви изпращане на български войници на фронта в Украйна, се лъже отдавна. Досега това беше мотив от кампаниите на „Възраждане“, или от думите на президента Радев и представители на БСП.
В някои социални мрежи дори се появиха публикации срещу евентуалното изпращане на войници в Украйна, както и срещу мобилизация на мъжете в България, каквато не е обявявана.
В същото време медии и анализатори започнаха да наричат идеите за изпращане на войници с различни имена. Едни говорят за мироопазващи войски, други за мироналагащи войски, а трети – за включването в активни бойни действия.
Това са различни неща. Ето кратък речник, който помага да се ориентираме кой за какво точно говори и дали си противоречи.
Какво са мироопазващи войски
Това са най-често военни мисии, но и не само. Те имат за цел да създадат условия за налагане на дълготраен мир. Това се случва на места, където е имало военен конфликт, но той вече е бил прекратен.
ООН е организацията, която най-често взема решения за разполагане на подобни мисии, но тя не е единствената организация, която може да ги провежда.
ООН има три основни условия, на които отговарят мироопазващите мисии. Първият е съгласието на всички доскоро враждували страни на място да се разположи подобен контингент. Вторият е безпристрастността на този контингент.
Третият и най-важен е свързан с неизползването на сила, освен при случай на спазването на задълженията, включени в дадения на мисията мандат или при самоотбрана.
Пример за подобна мисия е продължаващата и до днес мироопазващата мисия на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). В нея участва и България.
Какво са мироналагащи войски?
Мироналагащите войски имат за цел да наложат мир докато военният конфликт все още не е приключил т.е преди да бъде постигнат мир, за който войските на практика да спомогнат. Подобни мисии включват употребата на сила от страна на изпратените военни контингенти за опазване на цивилни, както и за опазване на хуманитарни работници.
Примери за това са мисии на ООН в страни в Африка като Судан и Кот д‘Ивоар.
Какво е участие в активен военен конфликт?
Участие в активен военен конфликт е на практика включването във война. Това означава присъединяването към бойните действия, докато те се водят от две или повече страни.
По примера на Украйна бойните действия се водят от руски и украински армии. В състава на украинската влизат контингенти от доброволци от трети държави, но това не означава официално включване на тези страни в конфликта.
Множество свидетелства и данни на разузнаванията показват, че на страната на Русия се бият войници от Северна Корея. Москва и Пхенян отричат това.
Кои български войници изпълняват мисии и има ли мобилизация?
В България няма обявена мобилизация. В социалните мрежи се разпространяват фалшиви информации за подготовка на мобилизация.
В мисиите, от които България е част в последните десетилетия, винаги служат само професионални войници т.е. от професионалната армия. Тя е обучавана за изпълнението, а персоналът е платен.
Професионални войници участваха в мисиите на български войници в Афганистан, Ирак, Косово и други.
Колко дълго може да продължи мироопазваща мисия и участието на войници в нея?
Няма ясен отговор на този въпрос, но има примери от практиката.
Участието на български войници като част от международната сигурност в Косово започна през 2000 г. и продължава и до днес, а това е период от четвърт век.
България изпрати първия си военен контингент в Афганистан през 2002 г., а последният от общо 27 напусна страната през 2014 г.
Някои мироопазващи мисии пък се трансформират като мястото на военните контингенти постепенно се заема от хуманитарни работници и други специалисти.
