Никъде по света няма такава "китайска стена" между изпълнителната власт и прокуратурата, България е уникална в това отношение. Тази уникалност е основният проблем за нефункционирането на системата е един от основните проблеми.
Не е нужно основно пренаписване на Конституцията, а да се разграничи окончателно управлението на съда от управлението на прокуратурата и да бъде въведен по отношение на прокуратурата един по-сериозен елемент на политическо участие, свързано с яснота на това участие и съответно носене на политическа отговорност. В момента политическото влияние го има, но то е не само върху прокуратурата, където е легитимно, а е и върху съда, и то е зад кадър, за него не се носи политическа отговорност.
Общественият интерес е да имаме ясна политика по отношение на осъществяването на наказателна отговорност. Осъществяването на наказателната политика минава през легитимно влияние върху прокуратурата, защото тя е единствената, която държи правомощията да повдигане на обвинения и внасяне на обвинения в съда. Няма как да се осъществява наказателна политика без някакво участие в управлението на прокуратурата. Навсякъде в Европа изпълнителната власт има сериозни инструменти - примерно, назначаване на прокурори - за това да влияе върху работата на прокуратурата".
Това каза пред БНР бившият съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) Йонко Грозев, номиниран от граждански организации, юристи, университетски преподаватели и общественици за съдия в КС от квотата на парламента. Преподава в Софийския университет, Нов български университет, както и в обучения за вече практикуващи юристи, а опитът му в съдебната практика включва участие в ключови дела за защита на правата на гражданите в България.
Йонко Грозев изтъкна, че прокуратурата не трябва да е част от изпълнителната власт, "но по отношение на управлението на най-високо ниво в прокуратурата - е абсолютно задължителен елемент, ако искаме да променим нещо в системата".
Една по-ясна политическа отговорност за управление на съдебната система и най-вече за управление на прокуратурата, която навсякъде по света има силна връзка с изпълнителната и законодателната власт, която задава приоритетите в наказателната политика, е нещо, което трябва да променим, подчерта той и добави:
"По отношение на съдилищата трябва има една по-голяма дистанция. И това разграничение, което в България за съжаление не съществува, то е в някаква степен резултат от Конституцията от 1991 г., в някаква степен - резултат от последващи решения и практики, е нещото, което дългосрочно трябва да променим".
"Мотивацията ми е ясна. С измененията в Конституцията парламентът заяви, че иска една по-голяма роля на КС в защита на основни права. Бяха изменени правата за сезиране на КС, за да може той да има по-активна роля, която мина през комуникация и с европейските съдилища. В момента усещането е, че КС може да има по-активна роля в този процес, което отговаря на критиката, че ние сме само консуматори на правила, наложени отвън. Решавайки проблеми, задавайки своите аргументи и визия, проактивно да участва в това, което ще бъде общото европейско право", обясни той.
Влизането на Конституционния съд (КС) по-активно в редовото правораздаване, ще му позволи да се отстрани от доминиращия до този момент политически проблеми, които създават усещането за по-голяма политическа пристрастност на институцията.
Във връзка с протеста на "Възраждане" в София срещу присъединяването на България към еврозоната, при който бяха ранени полицаи и беше запалена вратата на Дома на Европа, а сградата беше нацапана с червена боя, Йонко Грозев заяви, че "няма никакво съмнение, че има престъпление в това, което виждаме":
"Въпрос е на ефективно разследване и повдигане на обвинение".
