Не виждам как приемането ни ще стане през май; не виждам да кипи и активна дипломатическа дейност.
Истината е, че Европейският съюз няма запалянковски тип харесване - не е като да харесваш един отбор и да му прощаваш и головете в неговата врата, казва в интервю за вестник Труд бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси. А ние получаваме толкова много голове напоследък, че спряхме да следим резултата. Между другото критиките, които идват от европейските ни партньори, са много по-меки от това, с което се замерваме ние вътре в държавата си! Ако днес от всеки сайт изтичат СРС-та и никой не може да ни каже как и от кого са добити, истински ли са или не, кого ще убедим, че можем да пазим границите на ЕС?! Самият ЕС преживя много от нещата, които преди ни се струваха немислими - Гърция стана заплаха за еврото, Ирландия, която допреди 2 години беше спрягана като мечтан модел за живеене, м. г. се оказа пред банкрут. Темата “разширяване” отдавна не изпълва с възторг европейските политици, казва Г. Паси.
Наивно е да измерваме ЕС в жестове. Влизането ни в Шенген или в еврозоната не е награда, както и отлагането не е наказание. Шенген е зона на доверие, постигане на сходно ниво - на институции, правораздаване, производителност, демократичност. Друг въпрос е, че мълчанието на държавата по двете теми изглеждаше някак си неадекватно. Изобщо отстрани политическите действия на България и Румъния създаваха усещане за хаос, дезориентация. Ако двете държави бяха координирали политиката си, ефектът щеше да е различен.
Не виждам как ще стане през май. Ако трябва да спекулирам - мисля, че решението ще дойде от сблъсъка между две малко по-големи държави от нас - Франция и Полша, по време на полското председателство във 2-рата половина на т. г. И тогава една друга малко по-голяма държава от нас - Германия, ще играе ролята на арбитър. Ще е важно и какво ще каже ЕК чрез докладите си през февруари и юни. В това отношение много важно ще е през февруари посещението на Сесилия Малмстрьом - еврокомисар по правосъдие и вътрешен ред. С нея работихме добре като европейски министри от либералното семейство. Тя е човек, истински отдаден на европейската идея. Ако тя бъде убедена, че процесите тук са необратими, ще я превърнем в силен адвокат на нашата кауза. Но преди всичко са държавите членки, без изключение. А аз не виждам да кипи активна дипломатическа дейност, казва още Г. Паси пред Труд.
