"Дори някой, който по една или друга причина, притежава левове след влизането ни в еврозоната, тези левове ще бъдат обменяеми вечно. Не на всеки ъгъл, но ще има възможност левовете да се обърнат в централната банка по курса, по който са се обръщали, когато е дошла промяната. Така че - тези пари няма да се загубят. Българските хартиени левове ще бъдат вечно обменяеми в евро. Банкнотите ще запазят своята възможност да бъдат обменяни за неопределен период в бъдещето. Хората трябва да са напълно спокойни".
Това заяви пред ФрогНюз банкерът и финансист Левон Хампарцумян.
Вижте и цялото интервю:
Г-н Хампарцумян, управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Теменужка Петкова подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпратиха до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Ще получи ли България положителен отговор за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година?
Оптимист съм в това отношение. Аз, разбира се, се надявам, че ще получи такъв отговор, защото самото изпращане на доклада вече е свързано с постигане на определени параметри, съдържащи се в него, които ни отварят вратата.
Защо според Вас дезинформацията за приемането на еврото е толкова силна у нас?
Касае се за едни кресливи хора, които виждате какво правят. Ставаме свидетели на вандалски изпълнения от типа на тези, които видяхме тази събота - с чупене, трошене, палене. Това е изключително далеч от някакъв аргументиран спор. По-скоро става въпрос за чист вандализъм. Защо е провокиран и как е направен - това е друга тема. Но в случая не би трябвало да спорим с вандалите. И още по-малкото да се съобразяваме с тяхното мнение. Ако имат такова изобщо.
Как си обяснявате този феномен, че противниците на еврото у нас залагат на страх и апокалиптични сценарии в своя почти пропаганден наратив?
Като нямате рационални аргументи, залагате на страх и някакви такива атавистични инстинкти. И от тази гледна точка, наблюдаваме липса на солидни аргументи. Или да хванем някой човек, който няма нищо общо с България от сума ти време, ако въобще е имал, като Стив Ханке и да го изкараме и да кажем: "Ето, той ни съветва да не приемем еврото". Това са американски либерални професори, които отдавна на харесват еврото по една или друга причина. Тяхна си работа - нищо лошо не искам да кажа против тях. Но това категорично не е човек, който може да носи отговорност за съдбата на България. А е просто възрастен господин, който никой нищо не го пита от доста време. Някакви хора са му се обадили и са го попитали: "Вие може ли да коментирате това или онова?". И това трябва да е позиция, с която всички да се съобразяват?! На мен такива неща ми идват малко в повече.
Но наистина - поведението на тези хора просто изразява тотална липса на рационални аргументи. Това се дължи на липса на базисна икономическа култура, но не само. Говорим и за липса на обща култура, възпитане и познаване на света. Разбира се, у някои от тях има чиста корист.
Бих искал да отворя една скоба - съмнението е един от най-мощните инструменти на човешкото развитие. Всъщност това развитие се дължи на неща, които са се случили, защото ние сме се съмнявали в нещо. Спорим по някакви въпроси, разглеждаме различни тези и т.н. Въпросът е, че спорът трябва да се води между посветени и компетентни хора. Когато изкарате съмнението, арбитража на хора, които са полуграмотни, недостатъчно образовани или компетентни в икономическите въпроси, и сложите някакви емоционални аргументи, вероятността да се вземе грешно решение нараства многократно. В академичните среди например са налице всякакви съмнения - хората правят докторати върху тях, защитават тези, спорят. Както се казва, в спора се ражда истината. Когато обаче имате нужда от операция на мозъка, търсите неврохирурзи, а не баба Гица от съседния вход.
Този спор, доколкото той е икономически и политически, е завършен с приемането ни в Евросъюза преди доста години. И от тази гледна точка, ние тепърва да използваме някакви андрешковски хитрини, това не ми се струва рационално. Разбира се, хората, които имат бизнес, които са икономически активни и по-добре образовани, те не са толкова гласовити. По разбираеми причини - заради възпитанието им пречи. Нещата са очевидни за специалистите. Има много по-важни неща от това да приемем еврото за развитието на държавата и икономиката - образователна система, медицинските грижи, индустриалното възраждане, енергетиката и т.н. Тези неща са фундаментални. Еврото просто е мярката, с която мерим икономическия си успех или неуспех. На частно ниво - жизнения си успех или неуспех.
Колко дълго ще можем да плащаме и в евро, и в лева след влизането ни в еврозоната?
Има определен период, който е зададен по правилата - месец или три. Но трябва да се обърне специално внимание на едно нещо. Дори някой, по една или друга причина, да притежава левове, тези левове ще бъдат обменяеми вечно. Не на всеки ъгъл, но ще има възможност левовете да се обърнат в централната банка по курса, по който са се обръщали, когато е дошла промяната. Така че - тези пари няма да се загубят. Българските хартиени левове ще бъдат вечно обменяеми в евро. Банкнотите ще запазят своята възможност да бъдат обменяни за неопределен период в бъдещето. Ако някой има страхове, че баба му, леля му или някой друг е скрил под дюшека, в гардероба, в буркани или в градината някакви пари, ако те се намерят примерно през 2043 г., те ще могат спокойно да ги обменят в евро. Категорично вярвам, че няма да има проблем в този аспект. Хората трябва да са напълно спокойни. Всъщност стресът, когато се изтриха трите нули 1997 г., беше много по-голям, отколкото ще бъде сега чисто психологически. Защото си представете, в един момент хиляда лева стават левче. Сега хиляда лева ще станат 500. Т.е. говорим за къде-къде по-малък стрес, ако трябва да бъдем честни със себе си.
Имате ли резерви към Бюджет 2025 и ако да, какви са те?
Имам, но смятам, че така, както е конструиран бюджетът, той отговаря на изискванията за влизането ни в еврозоната по тези параметри, които се измерват. И затова предпочитам да задържа своите критики за мен, докато свършим по-важната работа. На по-следващ етап ще дискутираме какво е по-добре да се направи, как да се направи и пр. Не мисля, че трябва да подчиним критиките към бюджета, защото според мен той е като всеки друг. Определям го като компромисен, защото никога не се постигат всички искания на хората, които зависят от него. Грубо казано, одеалото никога не е достатъчно голямо, че да си завиеш и главата, и краката. Очевидно е, че трябва да се правят компромиси. Аз смятам, че са направени необходимите компромиси, основно подчинени на стратегическата ни цел тази година. И оттам нататък, предстои на следващ етап да дискутираме какво ще се изпълни от този бюджет, как ще се изпълни и какво бихме могли да направим за 2026 г. и т.н. Трябва обаче да постигнем основната ни цел, която е еврозоната. Защото това ще има стратегическо и дългосрочно влияние върху икономическото и политическото развитие на държавата. Ние в момента сме в процедура, която няма да продължава безкрайно. Трябва да я завършим с успех. А не това да се превърне в поредния неуспешен опит на България да направи нещо за европейската си интеграция.
И още нещо - не бива да забравяме, че оригиналните възрожденци, а не сега хората, които се изживяват като такива, са имали европейски амбиции, били са с европейско образование, облекло, маниери и бит. И стремежът им е бил България да се европеизира, а не обратното. Ако видите снимките от онова време, архивите - какво са писали и какво са говорили истинските възрожденци - ще видите, че разминаването е драматично. Да не говорим, че те са били особено добре образовани хора, не като сегашните.
Интервю на Георги Камарашев
