„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.“
Така започва „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Ще стане дума именно за това в следващите редове, защото не съм убеден, че сме си научили урока и досега.
В навечерието на Първата световна война във Великобритания създават специална служба, която да разкрива и лови германските шпиони на територията на острова. Пред привлечените кадри шефът майор Върнан Кел (впоследствие произведен в чин генерал и получил титлата сър, управлявал контраразунаването от 1909 до 1940 г.) обяснил по накратко пред новоназначените: „Разполагаме с твърде малко хора, за да защитим страната от германската заплаха, но притежаваме едно огромно предимство“.
- Какво е то, сър? – попитали служителите.
- Ние сме британци.
Имперско самочувствие, без съмнение. Доколко е оправдано – те си знаят.
Ние обаче трябва да имаме отговор на въпроса: Голямо предимство ли е да си българин?
И нека не „тръгваме“ от траките и „България на три морета“ през шопската салата и грозданката та до "четвъртите в света"…
Да видим. Деца от Благоевград направили мартеница, дълга 750 метра. С нея малчуганите преминали през центъра на града под звуците на детски оркестър. Шествието със сигурност е предизвикало сълзи на умиление сред родители, баби и дядовци, учителки, местни управници и обикновени граждани. Може службите ни да не правят кой знае какво по неутрализиране на чужди шпиони, но българските деца не спят. Какъв рекорд! Какъв патриотизъм само! (Но в Добрич преди време направиха много по-дълга мартеница, за която имаше куп репортажи…)
По БНТ излъчиха щедър репортаж, посветен на мартеницата-рекордьор. Наред с патетичните слова на този и онзи горд съорганизатор на грандиозното постижение, пред камерата бяха изправени две прекрасни дечица, подготвени да изрекат вълнуващи думи за епичното постижение.
Момиченцето – самата прелест, без никакво съмнение, - се смути и забрави репетираното стихче. Последва втори опит на тв екипа и на превъзбудените местни активисти да предразположат детето да изрецетира каквото е научено да изрецетира. Горкото дете, обградено от куп възрастни, запази мълчание, а по едно време почеса нослето си. Великолепен отговор и жест към „патриотичното“ безумие, наречено 750-метрова мартеница. Чудесен урок, че изкуствените и грандоманските начинания са въздух точно онова, за което пише Добри Войников. Приемам да бъда обвинен в антипатриотизъм, но заставам и се солидаризирам с мълчаливия коментар на малкото момиченце.
Да си българин в такъв сюжет не е голямо предимство. Никакво не е.
По същата телевизия минути след репортажа за червено-белия „рекорд“ последва друг: страхотна патриотична инициатива в Пловдив. От общината на район „Западен“, съвместно с общонародния комитет „Васил Левски“ (оглавяван от заклетия путинофил Васил Василев) решили да дарят български знамена на училищата в района послучай 3 март. Петнайсетина минути ценно телевизионно време отиде за патетични клишета, изречени пред камерата от идеолозите на въпросния ПР. Трикольор за училища – добре, но какво точно е грандиозното в това?
Бърза проверка в интернет показва, че става дума за 7 училища.
И още: знаме с размер 90Х130 см с герб на него струва 29 лева. Знаме 130Х215 см - 46 лева. Ако са поръчани от по-големите знамена, това прави 322 лева. По два броя за школо - сумата става 644 лева. Участник в репортажа заяви, че производителят направил отстъпка…
Не че се е случило нещо осъдително, но това заслужава ли национален ефир в гледано време, който струва на данъкоплатците хиляди левове? Вярва ли някой, че толкова елементарен ПР-трик върши дори грам полезна работа?
И в този случай имаше любопитен момент. Когато от студиото в София обявиха, че включват директно събитието от Пловдив – техниката отказа. Нямаше звук, а репортерката от видеовръзката бе „замръзнала“ в поза на очакване. Водещите реагираха бързо и помолиха екипа да пусне някакво друго видео. След аварийната ситуация ни „пренесоха“ все пак в Пловдив, за да се убедим колко съмнително е „патриотичното събитие“.
Чудя се: Ще ни стигнат ли някога британците?
Подвизавайки се все още в „Криворазбраната цивилизация“ запълваме всекидневието си с абсурдни „гордости“ като най-дългите мартеница, баница и кебапче, висок 111 м пилон и пр. „рекорди“. Но още не сме наясно по кой път да продължим през следващите 10, 30 или 100 години. Колебаем се между Запада или „русский мир“ на Путин. С кичозни патриотизми се опитваме да запълним пробитото ни самочувствие. А трябва да докажем - на себе си най-напред, - че можем много повече. Гордите британци свеждат 200 бойни знамена в знак на уважение към българския военен гения ген. Владимир Вазов. На брега на Дойранското езеро през 1915 г., където той командва Девета пехотна дивизия има паметник, с който е отдадена почит на 14 000 загинали англичани. В каменната плоча са изсечени думите: „Те се сражаваха с храбър и достоен противник”.
Има още много неща с български адрес, с които трябва да се гордеем - в областта на културата, изкуството, спорта, науката и традициите ни. Децата и младите българи отрано трябва да бъдат възпитавани освен да обичат България, но и в естетически норми и на умения да ценят автентичните стойности, а не да се плъзгат по водната пързалка на кича и безвкусицата. Мегаломанията е обратното на интелигентност. Тя обезличава истинската стойност на националните ни чувства.
Огнян Стефанов
