Закичването с мартеници на 1 март е стара традиция за здраве, дълголетие, плодородие, късмет, свързана с новата стопанска година и прераждането на природата. Разнообразието от мартеници е пословично, но особено се откроява една като символ на празника на Баба Марта – Пижо и Пенда.
Как изглеждат Пижо и Пенда?
Тази двойка наподобява човешки фигури, като Пижо е изработен с бели конци, а Пенда – с червени. Това решение не е случайно.Червеният и белият цвят имат своята символика, която е причината цветовете на Пижо и Пенда да са решени именно по този начин.
Белият и червеният конец и символиката им са познати още от античността на Балканите, в Египет и Близкия Изток.
Червеният цвят е олицетворявал Богинята (раждането и смъртта), женското начало, свързан е с кръвта при раждането на новия живот, поради което Пенда се изработва от червени конци, а белият цвят е символизирал Слънцето – отвъдния живот, вечността, мъжкото начало, поради което Пижо е бял. Това обаче не ни дава всички отговори, които ни вълнуват като кои всъщност са Пижо и Пенда.
Кои са Пижо и Пенда?
Ако посетите някои от шопските села или района на Асеновград и Пловдив и днес ще откриете хора, носещи тези имена или фамилии. Те обаче ще са… мъже. Причината в героите на Елин Пелин от няколко творби, създадени в периода 1908 и 1915 г., мъже, кръстени именно така. Пендов и до днес е известна асеновградска фамилия.
Пижо произлиза от диалектната дума „пижо, пижа“, което ще рече „още некръстено дете”, а Пендо вероятно е всъщност Пеньо, но изменено, за да стои по-благозвучно до Пижо.
Героите на Пелин са толкова ярки и запомнящи се, че тази двойка – Пижо и Пендо е излязла от творчеството му и е добила широка популярност в ежедневната реч – нещо като Крачун и Малчо, които със сигурност сте чували и които винаги вървят заедно. Това обаче не е всичко за Пижо и Пенда.
Много легенди разказват кои са те и защо най-ярката и традиционна мартеница е именно Пижо и Пенда.
Според стара легенда за Пижо и Пенда те са тракийски богове – дръзкият, безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март и любимата му, която сама себе си нарекла „Богиня на войната”. Март и Белона закриляли тракийските войни и никога не се разделяли така, както Пижо и Пенда са свързани с конец и винаги вървят ръка за ръка в мартеничките.
Друга легенда представя Пижо и Пенда като двама влюбени, чиято любов била толкова силна, чиста и разтърсваща, че хората ги увековечили именно чрез мартеничката.
Легенда за Пижо и Пенда ги представя и като брат и сестра – деца в семейство, което дълги години не е успявало да има своя рожба. За да се сдобият с близнаците Пижо и Пенда, родителите се съгласили на шеснайстия им рожден ден едно от децата да бъде отведено от зла магьосница.
Когато моментът настъпил обаче, те така се съпротивили, че били превърнати в дърво, чиито клони били превързани завинаги един за друг с бял и червен конец, за да са вечно заедно така, както Пижо и Пенда са неразделни в мартеницата.
В други митове и легенди Пижо и Пенда са син и неговата майка – тракийската богиня майка Бендида, което не е случайно, като се имат предвид тракийските корени на празника и как още древните траки закичвали добитъка си за здраве с амулет, изработен от бял и червен конец, наподобяващ днешните мартеници.
Много са легендите за Пижо и Пенда, в коя от тях е скрита истината не знаем, но мартеницата Пижо и Пенда със сигурност е знак за почит към Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и днес.
