В Руско-турската война участвали бойни части от Полтавска губерния. В редиците на руската армия, преминала Дунава под командването на генерал Драгомиров и генерал Радецки, в сражението за освобождение на град Свищов загинали 800 души. Само от 53-ти волински полк били убити и неизвестно изчезнали 57 души от командващите офицери и редови войници на Полтавски пехотен полк, 55 души били от Подилски пехотен полк.
Проф. Сумцов от Харковския университет след задълбочено изследване установил, че в първите редици на руската армия, поела към Дунав, основната маса от войни били украинци, родом от Харковска и Полтавска губерния - украинци били първите, загинали за Освобождението на България.
Руско-турската война се отразила на тогавашното украинското общество в различни аспекти. С мобилизация през 1876 г. в Киевски, Харкивски и Одески военни окръзи са били формирани десетки полкове, в състава на които влизат почти изцяло хора с украински произход, които изиграват решаваща роля в борбата за освобождението на България.
Анализът на състава на руската армия красноречиво показва, че в бойните действия в България вземат участие полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадерския корпус – 5-ти гренадерски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и гусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харкивски полк, 4-и гусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми гусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-ти пехотни Галицки полк, 9-ти гусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-ти улански Чугуевски полк, 11-ти гусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус воюват 45-ти Азовски полк, 46-ти пехотен Днипровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12 драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и др.
Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, трябва да се споменат такива като генерал М.П. Богацевич – командир на123-ти Козловски полк, генерал П.Е. Гарковенко – началник на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – командир на батальона на 16-та артилерийска бригада, генерал О.О. Липински – командир на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – командир на 47-ми Украински полк и много други.
Трябва отделно да се споменат и имената на легендарните генерали – командващ на 8-и армейски корпус Федир Радецки и командир на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които се почитат сред главните герои на освободителната война.
Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети. Мобилизирани в редовната армия и непосредствено на фронта членове на дружеството на киевските лекари.
Обичайните украинци също така дават принос за освобождението на България, като дават средства за лекарства, помощ на войниците и семействата на загиналите и непосредствено на българите, пострадали от военните действия. Помощ от страна на населението на Украйна има множество форми: безплатен превоз и снабдяване на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за болници, лазарети и превоз на ранените в лечебните заведения, транспортиране, издръжка на рехабилитацията войниците чак до оздравяване, непосредствено събиране на средства за фонда в помощ за българския народ.
Служителите в много държавни учреждения и учебни заведения дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия период на войната в полза на ранени и болни войници, помощи на децата на загиналите войници и непосредствено на българите.
Голямото количество документи свидетелстват, че буквално във всяко населено място хората са дарявали средства, дрехи, храна и друго и за армията, като и за освободените българи.
За значимото участие на украинците и украинските българи свидетелстват и мнозина паметници, изградени в Киев, Харкив, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други градове.
