"Темата за това как стигаме до поне 3% дефицит все още не е решена."
Това мнение изрази в ефира на БНР старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Дребни промени в разходната част на бюджета ще има. По-големият въпрос е дали ще има смяна на политиката, което вече изисква мнозинството да прекрои в по-сериозна част бюджета. Разходната част е твърде раздута, тя беше такава още в проекта на служебния кабинет. Има известна корекция, но не е много смела. Под въпрос е дали приходите ще се изпълнят в този мащаб, сочи анализът му. Икономистът е убеден, че рамката следва да е "малко по-консервативна".
ДДС носи 9-10% от БВП, а в тази рамка са заложени 11,5%, тоест има 1,5% под много голям въпрос, аргументира се Ганев. Той очаква темата за ДДС за ресторантьорите отново да се повдигне заради "поемани ангажименти от различни партии и играчи", но по думите му нищо не налага връщане към тази мярка, която "ще увеличи дупката в бюджета", с която така или иначе имаме проблем.
Икономистът постави специален акцент и на допълнителните 7 милиарда дълг, които няма да влязат в бюджета, а в държавни дружества и определи това като "втори бюджет в сянка" и "много спорна операция, защото вкарва допълнителна тежест от 7 милиарда върху всички данъкоплатци".
Фискално-структурният план предвижда в добрия случай към 2038 г. да достигнем 40% дълг от БВП, а в по-лошия сценарий - над 50% дълг, каквито нива вече е достигнала Румъния, категоричен бе специалистът.
Виждаме страни от Източна Европа, които по отношение на дълга поеха по пътя на западните държави. Румъния е такъв пример и в един момент ще мине Германия. Не бива и ние да тръгваме по този път, алармира Ганев. Той изтъкна, че високият дълг води до по-лошо състояние на държавните финанси и до огромен натиск за вдигане на данъци.
