За тази година у нас са отчетени средно 1,81 живородени деца на жена, сочат данните на европейската статистическа служба. След България се нарежда Франция (1,66) и Унгария с 1,55 живородени средно на жена. За разлика от тях, най-ниските нива на раждаемост са наблюдавани в Малта (1,06 раждания на жена), Испания (1,12) и Литва (1,18).
България е с най-висок коефициент на раждаемост в Европейския съюз за 2023 г., съобщи Евростат.
Броят на бебетата, родени в ЕС, е намалял с 5,4% до 3,67 млн. през 2023 г., което е най-големият спад от десетилетия, сочат официални данни.
Коефициентът на раждаемост в 27-те държави от ЕС е 1,38 живородени деца на жена, което е спад спрямо 1,46 през 2022 г. и е доста под „нивото на заместване“ от 2,1, при което населението е стабилно.
„Това е най-големият годишен спад, регистриран от 1961 г. насам“ - първата година, за която са налични обобщени данни за целия ЕС, заяви статистическата агенция на блока, Евростат, за спада на ражданията, предаде АФП.
Според статистическата агенция на ЕС ражданията в Европа постоянно намаляват от средата на 60-те години на миналия век, като през последните 20 години се наблюдава само скромно периодично възстановяване.
В резултат на това населението на блока застарява бързо, а някои страни са изправени пред недостиг на работна ръка в момент, когато твърдите десни партии принуждават много правителства да ограничават миграцията.
През 1964 г. в блока са се родили рекордните 6,8 млн. деца, което е почти два пъти повече, отколкото през 2023 г., според Евростат.
