НАРОДЕН ГЛАС

Посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова бе изгонена позорно по време на откриването на изложба в „Квадрат 500“. След скандирания „Тук не е Москва“, „Убийци“ и „Свобода за Украйна“ тя бе принудена да напусне смутена и объркана от неочакваната реакция.

Всъщност реакцията е много закъсняла. Неведнъж Митрофанова провокираше българското общество с непремерени и дори груби действия и изказвания.

Само преди дни, по повод 3 март, тя даде интервю за неизвестен проруски сайт,  в което обвини страната ни, че е виновна за антируската политика, водена от българските власти. Заяви  също, че не е била поканена на тържествата на Шипка, но отишла там, за да сложи цветя. Преди време се появи  зад  българския президент  Румен Радев  на тържествата в Пловдив на 6 септември,  въпреки,че Русия е била твърди  против Съединението и упражнява натиск върху Сърбия да  започне война срещу България…

През 2022 г. тя заплаши София, че Москва ще скъса дипломатически отношения с България, защото не подкрепя  т.н. „специализирана военна операция“ на руската армия в  Украйна, която се оказа кървава агресия със стотици хиляди жертви.

За Митрофанова е крайно време да вземе решение: Или напуска сама, или да чака да бъде изгонена. Да докладва във Външното министерство на Русия  и да си стяга багажа. За  нея  оставането може да е вид героизъм и патриотизъм, но всъщност е наглост. Ако вярва, че пълзенето пред нея и Путин на шепа путинофили е русофилия в чист вид,  дълбоко се заблуждава. Става дума за абсолютни лицемери,  привлечени от „копейките“.

***

Дипломатическите отношения между България и Русия се прекъсвани неведнъж в историята.

На 6 ноември 1886 година Русия скъсва дипломатическите отношения с България. Този период години наред е премълчаван от историците или разглеждан едностранчиво, но винаги в угодничество на руската политика и дипломация.

Именно заради тези анти руски настроения с подкрепата на империята през февруари 1887 година избухва втори офицерски заговор срещу премиера Стефан Стамболов и правителството, който е потушен от правителствените войски. Два пъти руските управляващи кръгове се опитват да подкупят Стамболов да отстрани княз Фердинанд от страната, но той отказва. Предлагат му огромната сума от 30 млн. рубли, но той отказва категорично. Руската дипломация сменя тактиката си и реша да отстрани Стамболов чрез княз Фердинанд или  физически. За това през 1890 и 1891 г. в България се правят два неуспешни опита за убийството на Стамболов с подкрепата на Русия.

Фактът, че България се освобождава от Османската империя благодарение на Русия, безспорно поражда положителни чувства у голяма част от българите към империята. В самата идея за славянското братство вероатно са вярвали и много от самите руснаци, но когато говорим за държавна политика, особено на империя като Русия, е ясно, че каквито и да е чувства и утопични идеи няма как да бъдат водещи.

През 1886 г. във връзка с Източната криза дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Възстановени са отново през 1896 г.

През 1915 г. по време на Първата световна война, в която България участва на страната на Тройния съюз, дипломатическите отношения са прекъснати отново.

Установените съгласно Брест-Литовския договор (от 3 март 1918 г.) дипломатически отношения фактически не се реализират, въпреки че ръководителят на специалната мисия на България С.Чапрашиков известно време се намира в РСФСР и успява да връчи акредитивните си писма на Я.М.Свердлов. На 13 ноември 1918 година съгласно решението на ВЦИК Брестският договор и всички спогодби, произтичащи от него, са анулирани.

Дипломатическите отношения между СССР и България са установени отново през 1934 г. на равнище мисии (с размяна на телеграми между министъра на външните работи на България и народния комисар на външните работи на СССР от 11 и 23 юли 1934г.).

На 5 септември 1944 г. във връзка с това, че по време на Втората световна война България е съюзник на Германия, правителството на СССР с нота уведомява българското правителство за прекъсване на дипломатическите отношения и обявява война на страната ни.

Дипломатическите отношения са възстановени след размяната на писма между заместник председателя на Съюзната контролна комисия в България и председателя на Министерския съвет на България от 14 и 16 август 1945 г.

***

Не са един и двама българите, които и днес вярват, че Руската империя веднъж помогнала за освобождението ни и и подписала предварителния Санстефански договор, желае единствено доброто на нашата страна.

В тази атмосфера на политическата сцена ярко изпъква Стефан Стамболов. Той ясно съзнава, че най-наложителното в онзи исторически период е да се мисли на първо място за българските интереси.

Предоставяме ви неговата статия, публикувана във в-к „Свобода“ на 19 ноември 1886 година.

„Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.

От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителс­тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност.

Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша­та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло­то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч­ва измежду войската за свалянието на Негово Ви­сочество, чрез което тези господа искаха да се нап­равят приятни и услужливи на руското правителс­тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт­та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля­нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.

Всеки, който по-напред предполагаше, че мо­же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява­ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло­мати и на царя.

Грубите отношения на руския пратеник спря­мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто­ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес­тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към „покровителката“ и да са позамисли върху ней­ните благопожелания за наший народ. Настана ве­че решителний час за нашите ръководящи елемен­ти, нашата интелигенция да покаже пред света до­колко наший народ е достоен за свободен индивиду­ален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на­род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате­риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя­ва нашето Отечество, когато нашата независи­мост и самостоятелност са изложени на опаснос­ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи­мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген­ция принадлежи болшинството от нашата инте­лигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не при­тежават твърди политически убеждения и на кои­то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-­нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Последний ред обхваща ония хора, които се явя­ват много пo-активно в полето на политический жи­вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо­гат да си постигнат целта, държението (на) власт­та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе­зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Източна Румелия — лъжесъединистите.

От характеристиката, която дадохме за на­шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. „Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?“

В отговор на това ний ще кажем, че един успе­шен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени по­литически принципи, а инстинктивно и без всякак­ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред бля­съка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на­ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите пра­вителства през печата и своите народни предста­вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под­дръжка.

Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на рус­кото правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогла­си, че на мястото на болна Турция трябва да се ос­нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат ед­накви с тези на нашия народ.

Мислим, прочее, че днешният резултат от на­шата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балкан­ския полуостров“.

В. „Свобода“, бр. 7, 19.XI.1886 г.

***

Руската кибер война срещу България се засилва. Целите са страната ни да бъде откъсната от НАТО и ЕС и да  бъде  върната в прегръдката на Москва. Руската пропаганда прониква в съзнанието не само на част от българите, но за съжаление превръща в „агенти на влияние“ политици от най-високите етажи на властта у нас.

Трудно е противодействието срещу кремълската пропаганда. Още повече, че ДАНС, МВР и прокуратурата не полагат почти никакви усилия в тази посока.

За руските интереси „копаят“ и част от родните медии. Предстои им тежко разочарование, защото тълкованията за сближаване на Доналд Тръмп с Путин са изключително  погрешни. Предстои да се убедят.

Фрог нюз