21 години след рухването на Берлинската стена динозаврите от праисторическата епоха, наричани условно Държавна сигурност, разполагат с ресурс да реализират мащабни активни мероприятия срещу егитимната изпълнителна и законодателна власт в България.
В общи линии атаките им към правителството на Бойко Борисов са повторение на това, което направиха през 1992 година с кабинета на Филип Димитров. Даже и някои от героите, които водят подривната дейност, са същите.
Днес обаче повод за оптимизъм ни дават три фактора. Първо - сегашният премиер разполага със стабилен гръб в парламента. Нещо, което липсваше на Филип Димитров и се оказа решаващо. Второ - ментално Бойко е по-устойчив и по-адекватен към дивата българска действителност в сравнение с по-деликатния си предшественик. Иначе целите и на двамата антагонисти са напълно идентични - европеизиране на България срещу тези, които желаят чрез страната да балканизират Европа. Или още по-точно - да защитят правото на живот на едно ново мутирало издание на азиатския комунизъм в рамките на европейския дом чрез територията на родината ни. Бойко и Филип си приличат и по друго - усещането за мъжкарско и джентълменско поведение. Реално след Димитров Борисов е вторият държавник, който сам иска вот на доверие и поема всички скрити и явни рискове.
Срещу него обаче спящите клетки на ДС показват, че не са научили нищо ново, а прилагат това, което си знаят от школите на КГБ – планирано многоетапно активно мероприятие. Но и тук има нещо обнадеждаващо. В тяхното най-тясно обкръжение има хора, които са скептично настроени за успеха на разиграващата се авантюра със СРС-тата и правят нужното да се подсигурят в случай на предвидим провал Така лъснаха и някои пикантни подробности около тайната завера. По перспективния план на въпросното активно мероприятие (АМ), на което българите са свидетели, е започнало да се работи веднага след изборите през 2009 година. Трите етапа на подривната конспирация са получили дори симпатичните имена: първа фаза – АМ „Юзда”. В случай че не даде резултат - втора фаза АМ „Мълния”, и ако отново не се постигне набелязаната цел - трета фаза – АМ „Потоп”. АМ „Юзда” стартира с публикуването на стенограмата от срещата на Дянков с Първанов миналата пролет, когато се изясняваха за младия милионер.
Целта беше поставяне на юзда на изтървания кон – Бойко Борисов. Дадоха му възможност да влезе в правия път, а като за доказателство за това да изгони Дянков и приеме обяздването от „Дондуков” 2 и кукловодите, които са зад президента. Спомняме си, че при тази първа фаза имаше и солисти, и хористи. Сред тях се открояваха неистовите отцепки на хористите от „Подкрепа”, за това колко вреден е Дянков и т.н. Да не забравяме, че в този синдикат има натрупан голям опит в участието в подобни предварително разписани активни мероприятия. Те датират още от времето, когато вършеха тази мръсна работа за свалянето на правителството на Филип Димитров. Разликата със сегашната ситуация, разбира се, е огромна. Тогава „Подкрепа” бяха солов фактор, а сега са на опашката при хористите. В момента в ход е втората фаза АМ „Мълния”. Разчетени са участниците, времената на тяхното включване, ролята, която им е отредена. Изхождайки от действията им, можем да заключим, че съзнателно или не премиерът Борисов не е съвсем прав, като говори за крякането Очевидно не става въпрос за безразборно крякане на жабоци в блатото. Крякат по план и под команда. Всеки си има определена реплика и етюд.
Всеки си има трибуна, пред която да говори и играе. Бившият фактор от правителството на Сергей Станишев, а сега разследван за тежки мафиотски престъпления - Алексей Петров, е един от инструментите в „Мълния”. В рамките на плана на активното мероприятие е предвидена даже и възможността да го осъдят, но да се изпълни важната цела - да се съхрани бърлогата на динозаврите – президентската къща, зад която стои офшорната България. Знам, че в родината ми, като се споменат тези думи, огън и жупел се сипят. Почти две петилетки да се говори за Георги Първанов бе табу, но там е гърбът на организираната престъпност. Както един мой приятел академик казва, там е заровено кучето А академиците са умни глави, трябва да им се вярва. За да разчетем днес действията на живите десари в изпълнението на активното мероприятие, трябва да си припомним станалто през 1992 година. Тогава бях в сърцето на събитията зад кадър. Дълга история, описана в мемоарите ми. Лицето, което наклони везните в полза на успеха на превратаджиите на първото синьо правителство, се нарича Константин Тренчев. За него някои познавачи с лекота и неоснователно твърдят, че е инфилтриран от самото начало на прехода. Аз не мисля така. При този човек нещата са по-страшни - той продаде приятели, ценности, бъдещето на България от едно болно тщеславие. За да получи възможността да изпуши една пура и да изпие чаша уиски край басейна на Илия Павлов в американската му къща. Това е простата истина, но и българското нещастие. От неговата подлост или елементарна почтеност преди 18 г. се решаваше накъде ще наклонят везните Проклех го очи в очи. Резултата го знаем. Знаем и какво се даде на инструментите, които свалиха Филип Димитров.
Тогава Тренчев си въобразяваше, че ще управлява другия инструмент - Любен Беров. Но професорът по стопанска история му оговори: Чакай бе, аз си имам чорбаджии, ти кой си?”, и пиесата приключи. От тоз момент нататък Държавна сигурност влезе в синдиката, умъртви го, като остави Тренчев начело на една вече легендирана, по техния речник организация. Не бих се спирал толкова дълго на тази тема, ако тя няма задкулисни обвръзки, които са пряко свързани със съвременната обстановка и изпълнението на „Мълния”. От 2-3 години Константин Тренчев изпращаше системно хабер, че се е поправил, че е осъзнал грешките си, че са били от неопитност и т.н. Бях почти на път да се хвана на такава въдица, но миналата седмица, когато публикуваха записа между Борисов и Танов, гръм ме удари По време на последния ми престой през октомври миналата година в България вечеряхме с Тренчев. Споделих му, че за първи път от 65 години един френски журналист от висока класа се изказа пред мен ласкаво след срещата си с вътрешния министър Цветан Цветанов. В контекста на тези впечатления помолих Константин да се опита с каквото може да помага на това правителство. Тогава той ми обясни, че всички са маскари. Бойко не можел много да мърда, защото Трактора имал страшно мпрометиращи записи за премиера и чакал, ако не клекне, да ги извади. Тогава не обърнах внимание на думите му, но сега с основание се питам защо и откъде Тренчев е знаел за записите и подготвяната атака? После се ударих по челото и се сетих, че шефът на „Подкрепа” е сред носителите на орден „Стара планина”, връчен му от лицето Гоце за особени заслуги при свалянето на правителството на Филип Димитров. Така хористите и солистите продължават да се изявяват.
Тази неделя ръчичка за ръчичка, двамата стари превратаджии Константин и Луджев пред микрофона на националното радио си изпяха куплетите, които организаторите на АМ „Мълния” са им отредили: „Държавата загива, дайте хляб на хората”. Комунистически демагогии от миналия век, които и днес пробутват на народа. Към активистите от хора на червено-синята мъгла сега се изявяват и други герои: Алексей Петров, Румен Петков, Иван Костов, Димо Гяуров, Димитър Луджев, Димо Станков, Яне Янев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Божидар Данев, Копринка Червенкова. Странно, но ги свързва точно
оставката на Цветан Цветанов И всички те ни убеждат, че говорят все за доброто на България и на Бойко Борисов. В началото на мандата на това правителство обясних на една журналистка, че ако премиерът е подставено лице, неизбежно ще оттече в канализацията при другата кохорта подставени първи министри. Ако не, ще му е ужасно трудно, но от него ще зависи да улови птичето, което времето му е поднесло, и да запише достойно името си в новата история на България. Слисана, дамата се опита да ми припомни, че Борисов е малко мутра, бодигард със съмнителна биография. Отговорих: Та човек с лакирани нокти ли очаквате да се справи с истинските мутри, дето се крият зад публичните мутри? Трябват хъс и ритници а този мъж ги има.
Събитията от последните месеци показаха, че Борисов не е подставено лице. Ако беше такъв, просто нямаше да има фазите „Юзда”, нито „Мълния”. Щеше да има почетен хор за почетния пореден представител на кохортата на подставените лица. Да, ама вместо псалми, го съсипват с активни мероприятия, защото искат да се отложи изпълнението на точка първа от дневния ред на България – край на зависимостите от ченгетата и Русия, битка с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Ако Борисов реализира тази задача, няма да има трета фаза – АМ „Потоп”. Стихията, която готвеха на ГЕРБ, просто ще погълне веднъж завинаги авторите на пъклени планове.
Петър Бояджиев,
емигрант във Франция
