"Не виждаме вътрешни сили, които могат да върнат публичните финанси на България в руслото, на което те се развиваха от 1997 до към 2020 година, т.е. това е фискална дисциплина, ниски бюджетни дефицити, ниски дългове и покриваеми с бъдещи приходи дефицити".
Това мнение изрази в ефира на БНР икономистът от Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев.
Според него от поискания конвергентен доклад може да очакваме, че ще бъде поставена някаква рамка, която ще изиска дисциплина и нормални бюджетни процедури за в бъдеще. Той напомни, че е бил инициатор на подписка за това правителството да поиска такъв доклад, която е подкрепена от около 3500 души.
По думите му онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии - т.нар. правни критерии. Изискването за възстановяване на върховенството на правото ще е най-трудното условие за постигане, сподели Станчев.
Скептицизмът спрямо ЕС е основната причина за възникване на скептицизъм спрямо еврозоната, категоричен е той, като допълни, че еврозоната, както и всички други валутни зони, не са перфектни.
"Основният аргумент на истерията е да се запази независимостта на Българската централна банка и съответно да се запази левът. БНБ е била абсолютно независима от външни фактори само в един много кратък период - от март 1990 г. до март 1997 г., когато Централната банка фиксира курса на нивото, което е и в момента - тогава спрямо германската марка, а сега към еврото. Така че България де факто е в еврозоната", коментира Красен Станчев и припомни факти от историята.
Специалистът е категорично за приемането на еврото в България и обясни това с ангажимента на страната ни от договора за членство в ЕС.
"Еврозоната и ЕЦБ постепенно ще заприличат на нещо като валутен борд, т.е. ще има пълна независимост на Централната банка от политически решения".
Експертът вярва, че ще има период на по-бързо изравняване на доходи и цени за новите страни членки:
"Такъв процес ще има, но той няма да е нещо необикновено. Той ще бъде поради естествени фактори. Онова, което е изкуствено, е онова, което правят правителствата на тези страни, включително България, по повод фискалната дисциплина".
Той е убеден, че няма да има повишаване на цени заради въвеждането на еврото.
"Онова, което ще се случи обаче, не е без рискове - това са вътрешни рискове. Онова, което е вероятно да стане и го има и в други страни, е много бързо увеличаване на правителствените дългове".
