"Ние сме в тежка криза на кадри в психиатричната помощ. Сестрите са адски важно звено, защото лекарите са безпомощни без сестрите в много отношения. Ние сме екипи, които разпаднат ли се, системата се разпада. Това е все още е невидимо за някой, който не иска да дойде и да види на място какво говоря. А това е заравяне на главата в пясъка. Въпрос на немного време е нещата да станат още по-зле.".
"Два пъти съм внасял един и същ доклад на двама министри, ако се наложи и на Силви Кирилов ще изпратя, за да се види какво е състоянието за София. Леглата за най-интензивните грижи категорично не достигат. Това налага изпращане на болни извън София".
"А ако в София обслужването е недостатъчно, това води до генерирането на всякакви психични проблеми по улиците".
"Има и една група, която тепърва се стоварва на плещите на българската психиатрия. Тези, които са под въздействието на психоактивни субстанции или вещества, те са високорискови. Тази група е може би по-голяма от другите две високорискови групи от психични разстройства. Тези хора минават през токсикологии, след това се насочват към психиатрии, трудно се овладяват, агресиите там са изключително тежки. Новите субстанции ще създават грандиозни проблеми и в бъдеще този проблем ще нараства вълнообразно".
Това каза за ФрогНюз проф. Петър Маринов, председател на Експертния съвет по съдебна психиатрия към Министерството на здравеопазването и преподавател в медицинските факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Тракийския университет в Стара Загора.
Вижте цялото интервю:
Проф. Маринов, в последно време случаите на агресия от страна на психично болни като че ли зачестяват. Майка закла собствените си деца, жена нападна и рани хора с нож в центъра на София, мъж се хвърляше под гумите в центъра на столицата, впоследствие се самоуби, нападението в метеорологичната станция на връх Мургаш също беше извършено от психично болен. По улиците непрекъснато виждаме да се разхождат хора, които са тежко влошено здраве. Според министъра на здравеопазването Силви Кирилов броят на местата за настаняване за пациенти, страдащи от психични заболявания, е достатъчен, в клиниките дори имало свободни места. Това вярно ли е? Държавата полага ли достатъчно усилия за тази уязвима група от населението ни?
Относно свободните места - това категорично не е така, включително и за град София. Два пъти съм внасял един и същ доклад на двама министри, ако се наложи и на Силви Кирилов ще изпратя, за да се види какво е състоянието за София. Когато говорим, че има няколко свободни легла, въпросът е тези няколко свободни легла за какъв тип болни са и дали са в държавни или ведомствени болници, каквито са МВР болница и Военномедицинска академия. Леглата за най-интензивните грижи категорично не достигат. Това налага изпращане на болни извън София.
Две са болниците, където най-често биват препращани хора, когато не стигат местата и те не са малко. Тези хора биват изпращани в Пазарджик и Карлуково. И двете места се намират на около 100 км. от София. Може да се направи справка в министерството и да се види колко пациенти са насочени към други болници, извън град София. Когато министърът се запознае с тези данни, ще има друго становище по въпроса.
Защо ставаме свидетели на тези зачестили случаи на агресия от страна на психично болните по улиците, липсата на места в лечебните заведения ли е причината?
Да, липсата на места в заведенията е много важна причина. Въпросът е може ли да се увеличи броят на леглата - може да се увеличи, но броят на хората, които обслужват леглата адски трудно ще се увеличи при наличното заплащане на сестри и лекари. Леглата не лекуват. Ако не се промени сериозно заплащането, ще има разпад на системата и в това съм категоричен.
Най-възрастната си сестра в момента е на 75 години, повечето са над 60-годишни. Мислите ли, че това е перспективно от гледна точка на държавата? Мислите ли, че с държавническото мислене да не се подобряват доходите ще има персонал в по-активна възраст?
Ние сме в тежка криза на кадри в психиатричната помощ. Сестрите са адски важно звено, защото лекарите са безпомощни без сестрите в много отношения. Ние сме екипи, които екипи разпаднат ли се, системата се разпада. Това е все още е невидимо за някой, който не иска да дойде и да види на място какво говоря. А това е заравяне на главата в пясъка. Въпрос на немного време е нещата да станат още по-зле.
Какво е състоянието на заведенията за грижа на психично болните?
Истината е, че по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се отпусна една добра сума да се хуманизират, да станат много по-добри условията за пребиваване на тези болни. Но пак казвам - стените, шкафчетата в стаите не лекуват. Те създават един малко по-добър уют, но не са медицински персонал и не лекуват. Когато кажеш, че на ден отделяш по 50-65 лв. на един пациент, това е евтин хотел, но не включва медицинските грижи, нормална квалифицирана помощ, нормално захранване с модерни лекарства. Ако отидете в някой курорт, 55 лв. е много-много нисък клас хотел.
Според Силви Кирилов са необходими допълнителни средства от 30 млн. лв. за тази година за психиатричните болници. От тях пет милиона лева са нужни за заплати, над един милион - за ток, горива и хигиенни материали, над два милиона лева за грижа за 373 постоянно пребиваващи болни в 12-те държавни психиатрични болници и др. Достатъчни ли са тези средства?
Това са половинчати мерки, да се закърпи за някакво кратко време положението. Без радикални мерки положението не може да се подобри.
Защо повечето случаи на агресия от психично болни се случват в или около София?
Това в голяма степен е абсолютно така, защото София е една четвърт от България. И ако в София обслужването е недостатъчно, това води до генерирането на всякакви психични проблеми по улиците.
Кои са най-високорисковите групи?
Видимите най-високорискови групи са две. Първата група е на болните от шизофрения, които са един процент. Ако приемем милион и половина жители на София, това са 15 000 души. Втората група е на хората с биполярното разстройство, което също е 1% и отива към 15 000 души. От тях подчертано рисков е всеки десети. Тоест по 1500 от едната и 1500 от другата. В София има между 200-300 легла. Тоест дори в най-широкото въображение, те не могат да поемат тези болни в достатъчен обем, така че да може да се неутрализира заболяването в неговите пикови фази.
Има и трета група, която не може да бъде дефинирана. Тези, които са под въздействието на психоактивни субстанции или вещества, те също са високорискови. Това е една група, може би по-голяма от първите две. Те минават през токсикологии, след това преминават към психиатрии, трудно се овладяват, агресиите там са изключително тежки. Тази група тепърва се стоварва на плещите на българската психиатрия.
Това е проблем, който е недостатъчно изследван и няма достатъчно готовност да бъде посрещнат от психиатриите. Той реално не трябва да бъде посрещнат само от психиатриите. Всички институции са въвлечени. Като започнем от полиция, квартални полицаи, съд, прокуратура, всички те трябва да имат много по-голяма информираност какво представляват тези заболявания. Това е въпросът, на който нямаме отговор все още. Вземаме мерки, сега ще забраняваме вейповете. Хубаво, ще ги забраним, но друга страна има още много други варианти да се поглъщат тези вещества - през устата, венозно и т.н. Тези нови субстанции ще създават грандиозни проблеми и в бъдеще, тези проблеми ще удрят вълнообразно.
Вейповете са едно парче от една много по-голяма област, с която нашите подрастващи се захранват.
Напоследък ставаме свидетели и на голяма агресия сред децата, особено момичетата. На какво се дължи тя?
Хормоналната буря в пубертета е нещо, което изисква специално внимание на първо място - от семейството, на второ място - от учителите, на трето място - училищните психолози. Училищните психолози трябва да имат много изострени сетива за вербалната агресия. Защото преди физическата, винаги има вербална агресия. Тези сетива трябва да бъдат толкова изострени, че да могат да я долавят още в зародиш. Проблемът е, че училищните психолози също са много млади специалисти, и те се учат в движение. Това създава много проблеми в разпознаването и неутрализирането на агресията още в зародиш. Ако приемем, че към част от тази агресия се примеси и с психоактивни субстанции, тогава нещата стават наистина много-много трудни за преодоляване без специализирана помощ.
Как си обяснявате зачестилите случаи на деца, които стигат до болница, заради опасни предизвикателства в TikTok?
Това е така, защото децата започнаха да си мислят, че всичко в интернет пространството може да се следва. Същевременно тук има счупвания и с комуникацията с родителите. Доверието между родител и дете някъде е прекъснато. Много е важно да се споделят тези области, които създават високорисково поведение в децата.
Психично болните, които са извършили тежки престъпления, понасят ли наказания?
Не, психично болните, признати за невменяеми, не биват наказани, а биват лекувани по Наказателния кодекс, чл. 89 в режим на принудително лечение. То може да продължи много дълго - 10 години, дори и повече в болнично заведение с максимална степен на сигурност. В София имаше такава клиника до 2012 г. , но по неизвестни, а може би известни причини, беше закрита. На кого беше от полза да няма такава психиатрия, сама може да си отговорите, но при всички положения не беше в полза на обществото.
Това е голям проблем, реално колко такива специализирани заведения има в страната?
Има за лечение, няма за изготвяне на експертизи, не за обучения на лекари, което е много важно. Има в Ловеч, но там няма нито университетска база, нито има възможност да бъдат изготвени най-висококвалифицираните експертизи.
Какво тогава се случва с тези хора, които са извършили тежки престъпления?
Те се лекуват в Ловеч, но експертизите се изготвят в София, в арестни помещения или в други обикновени болници.
Сега в Националната програма за психично здраве се предвижда да бъде създадена клиниката по съдебна психиатрия, но все още няма никаква концепция къде и как в София ще се случи това. Защото това е главният център на страната, не Каспичан.
Необходима ли е реформа в психиатрията?
В Националната програма за психично здраве реформата е доста добре разчетена, въпросът дали тя се провежда и дали се спазват сроковете. Тя първо закъсня с над година, след това сроковете се съкратиха, част от дейностите трудно могат да бъдат реализирани, изобщо Националният съвет по програмата за психично здраве някак си забави своето темпо и не знам дали ще може някога да го възстанови.
Извън психиатрията, болно и разградено ли е обществото ни, наблюдаваме голямо раздвоение сред хората? Каква е ролята на политиците за състоянието, в което се намира обществото ни?
Извън широкия смисъл на думата на думата, да, обществото ни е болно. Така или иначе и обществото, и политиците са разделени. Според мен колкото повече политическите фактори враждуват помежду си и враждуват с всякакви средства, толкова повече обществото става по-разделено. Думата консенсус е тази, която би могла да подпомогне едно конструктивно сътрудничество. Партиите може да са противници. Може да имат различни виждания, но в базисните ценности, ако искате даже християнски ценности, трябва да има консенсус. Не може да има такава агресия по улиците, която да е инспирирана от политически фактори. Това играе огромна роля за това нагнетяване на свръхнапрежение и пропиването на всяка обществена клетка от него.
Интервю на Констанца Илиева
