Една много солидна част от българското население въобще не чете. Това съобщи пред БНР проф. Александър Кьосев, филолог и експерт по културна история на модерната епоха.
Днес - 17.03, в Огледалната зала на Ректората на СУ ще се проведе дискусия, посветена на читателските практики в България в периода от 2006 до 2022 г.
"Четенето е една от малкото културни консумации, които отпращат човека към самия себе си", обясни още проф. Кьосев.
Изследването започва през 2006 година. Негови инициатори са социологическа агенция "Алфа рисърч" и асоциация "Българска книга". Проф. Александър Кьосев се присъединява към екипа през 2009 година.
"Състоянието на четенето е проверявано с шест социологически анкети. Днес обобщаваме тези резултати. Представяме ги пред колеги, които са компетентни".
Проф. Кьосев обясни, че във фокуса на проучването е поставена една представителна извадка на цялото население. Интерес представлява не функционалната грамотност, а четенето в свободното време.
"Дейностите, с които човек може да си прекара свободното време, се увеличават. Четенето влиза във все по-голяма конкуренция".
Активните читатели в България са между 10 и 13% от населението, посочи той.
"Тези, които са нечетящи, се движат между 30 и 40%".
Проф. Кьосев обясни, че данните потвърждават наличието на културни неравенства в страната ни.
"Те са и социални, и политически. Социално и културно непривилигированите групи са далече от благото на четенето.
Има ясна корелация между културната активност и гражданската активност при хората, които са активни културни консуматори – между 7 и 8% от населението".
Необходими са дългосрочни образователни и културни политики, отбеляза проф. Кьосев.
