България отново зае лидерски позиции в Европа. Този път по брой на присъдите срещу държавата, издадени от Европейския съд по човешките права в Страсбург.
В разпространени днес данни за движението на делата през 2010 г. се посочва, че България е била намерена виновна по 69 дела, по 10 - жалбите на ищците не са били уважени, а едно дело е приключило със споразумение.
Общо през миналата година съдът е издал 81 присъди и решения по дела, свързани с нашата страна, което ни нарежда след Румъния (143), Полша (107) и Италия (98) в ЕС.
По дела на глава от населението ние сме недостижими заради по-скромния си брой. Дания е единствената европейска държава, срещу която не са водени дела в Страсбург през 2010 г.
Основно българите печелят по жалби заради бавното съдопроизводство у нас (31 присъди), заради липсата на ефективно възмездие (27) и по дела за защитата на собственост (18).
Шестима са спечелили по искове за липсата на справедлив процес, трима – за неизпълнение на присъди, издадени от български съдилища. 10 от разгледаните през годината "български" дела са били поради пропуски или грешки в досъдебната фаза на разследването.
Страсбургският съд не е гледал през годината нито едно българско дело за нарушаване на правото на свобода на изразяване, свободата на мисленето, на събирането и демонстрациите или пък заради нарушаване на религиозни права.
Най-много присъди през годината в Страсбург са произнесени срещу Турция – 278, Румъния – 143, и Украйна – 109. 85% от всички издадени (1499) присъди са били осъдителни. Липсата на честен процес или пък прекалено дългото съдопроизводство са най-честият мотив за търсене на справедливост от европейския съд. Повече от 1/3 от делата през годината са разглеждали такива случаи. От лошо отношение в арестите и затворите се оплакват 14%, а близо 15% търсят свобода и сигурност.
Европейският съд за човешките права в Страсбург разглежда жалби от частни лица и от държави, членуващи в Съвета на Европа по случаи на нарушаване на конвенцията за правата на човека. Той е последна инстанция за разглеждане на такива случаи след изчерпване на възможностите на съдопроизводството на национално ниво.
