"Сръбските власти отрекоха да са използвали звуково оръжие срещу протестиращите в Белград на 15-ти март и дори обвиниха демонстрантите за използването на подобен тип оръжие. Позицията се превърна в опорна точка на пропагандата срещу демонстрациите в страната".
Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Сръбските власти отрекоха да са използвали звуково оръжие срещу протестиращите в Белград на 15-ти март и дори обвиниха демонстрантите за използването на подобен тип оръжие. Позицията се превърна в опорна точка на пропагандата срещу демонстрациите в страната.
1) Може ли човек или група от хора да използват звуково оръжие (sonic weapon)?
2) Незаконно ли е използването на такъв тип оръжия?
По първия въпрос. Теоретично е възможно човек да използва звуково оръжие без специално оборудване, но това би било крайно непрактично и неефективно. Звуковите оръжия, като например т.нар. акустично устройство с голям обсег на действие (LRAD), разчитат на сложна технология за генериране и насочване на мощни звукови вълни, които могат да причинят болка, дезориентация или трайна загуба на слуха. Неслучайно на видеозаписите от протеста в Белград, моментът на използване на звуково оръжие не се чува ясно, тъй като мобилните устройства не могат да хванат честотата - т.е. може да се усети буквално вълна, сякаш преминава мощен вятър, но не и звуковата вълна, произведена от устройството.
Реакцията на човешкото тяло към звука варира и насочването му към определени честоти за предизвикване на вредни ефекти - например изкривяване на очите или резонанс на черепа - би било предизвикателство без прецизен контрол върху звуковия изход. Затова е съмнително, че протестиращите биха могли да използват ефективно звуково оръжие. Звуковите оръжия като LRAD изискват специализирана технология и компоненти за генериране и насочване на звукови вълни с висок интензитет. Тези устройства обикновено са сложни и скъпи и изискват значителни технически познания за работа, което ги прави недостъпни за повечето лица или групи без достъп до военни и полицейски ресурси.
По втория въпрос, трябва да се уточни, че международното право не регулира изрично звуковите оръжия, но тяхната употреба може да попадне под по-широки принципи, свързани с въоръжените конфликти и правата на човека:
- Харта на ООН: Членове 2(4), 39, 42 и 51 забраняват използването на сила, освен ако не е оправдано от самозащита или не е разрешено от Съвета за сигурност. Звуковите оръжия могат да се разглеждат като „използване на сила“, ако техните ефекти са сравними с тези на традиционните нападения.
- Женевски конвенции: Член 35 от Протокол I забранява оръжията, които причиняват „излишни наранявания или ненужно страдание“. Въпреки че това се отнася за конвенционалните оръжия, то може да се приложи и за звуковите оръжия в зависимост от причинената вреда.
- Характерът на звуковите оръжия поражда етични въпроси, особено за потенциалната им вреда върху цивилното население. Това съответства на принципите на хуманитарното право, насочени към минимизиране на страданията на цивилните.
Въпреки тези рамки няма конкретен договор, който да се занимава със звуковите оръжия, което оставя тяхната регулация неясна и зависеща от интерпретации на съществуващите закони във всяка отделна страна. Използването им в Белград противоречи на самите сръбски закони, тъй като в Сърбия използването на звукови оръжия е незаконно (силите за сигурност разполагат с такива оръжия, трябва да се подчертае, в контекста на въоръжените сили). През 2022 г. има опит да се включи употребата на звукови оръжия в Закона за вътрешните работи, но проектозаконът е оттеглен след обществени протести.
