Нов скандал зрее, този път в родното здравеопазване. Причината е новата методика, по която ще се разпределят парите за болниците тази година, която е на път да скара здравния министър Стефан Константинов и ръководството на Здравната каса.
Още преди методиката да бъде представена официално, д-р Константинов заяви, че тя е “пилеене на пари“ и “бетониране на статуквото“, и дори отправи обвинение, че НЗОК спира устрема на правителството за реформи.
Новата методика, която трябва да бъде представена в петък, предвижда десетпроцентов буфер в бюджета, от който ще се доплаща на някои лечебни заведения, научи Mediapool. Болниците на практика ще разполагат с бюджети, близки до миналогодишните, което предполага същите проблеми в системата като 2010 година.
Новата методика предвижда 10% от парите за болнична помощ да се заделят в резерв, от който на всяко тримесечие да се преразпределят средства между различните лечебни заведения. Това автоматично сваля базата, от която ще се формират болничните бюджети и всъщност лечебните заведения ще получат средномесечни суми, близки до тези от месеците през 2010, когато имаше най-голямо недоволство. Като един от най-големите недостатъци на методиката експерти изтъкват това, че тя е формирана на база статистика и други данни от 2010 година, която е най-неблагоприятната отправна точка поради системното бавене на разплащанията и хаоса в здравеопазването.
Добрата новина през 2011 година е, че бюджетите не са строго фиксирани както миналата година, което внася елемент на гъвкавост. Тоест, определени болници може и да получат суми над предварително определените им бюджети, ако са извършили по-голям обем дейност. За целта обаче се прави този предварителен резерв от 10%, за да може да има какво да се разпределя “отгоре“.
Така от предварително определените 958 млн. лева за болниците догодина, около 96 млн. лева стават буфер. Това означава средномесечен разход от около 70 млн. лева, който няма да е достатъчен за покриване на реалните нужди на болниците, плюс нещо отгоре на всяко тримесечие, но едва ли за всички болници.
През есента ще се опре до резерва на НЗОК от 260 млн. лева.
Освен това е заложено, че през първите три тримесечия на годината ще се разпределят по 30% от бюджета за болнична помощ, а за последното, четвърто остават 10%. Запознати коментираха пред Mediapool, че това разпределение е правено с идеята, че в края на годината ще се бръкне в оперативния резерв на НЗОК от 260 млн. лева, за да се покрият разходите на болниците. Към момента не е ясно дали оперативният резерв ще може да покрие всички нужди, тъй като е възможно от него да се наложи да се харчат пари и за лекарства.
Представители на Надзорния съвет на НЗОК, който трябва да одобри в четвъртък методиката, коментираха пред Mediapool, че това не е най-адекватният вариант за разпределяне на средствата. “Ако се изхожда от позицията, че в края на годината ще се ползва резервът, тогава още сега могат да се формират средномесечни бюджети, които да позволят на системата да функционира без напрежение, а не да се раздават пари в края на годината“, смятат експерти.
Здравният министър бесен на новата методика на НЗОК
Здравният министър Стефан Константинов, видимо подразнен от новата методика, коментира в четвъртък, че тя “бетонира статуквото“ и е “пилеене на пари“. Според него така тази година по-малко пациенти ще имат достъп до болнична помощ. “Ако на една болница се дадат същите пари, като миналата година, ако цената на клиничната пътека е повишена три пъти, значи три пъти по-малко пациенти ще се лекуват“, коментира той.
Назрява конфликт между министъра и касата
Между министъра и здравната каса назрява сериозен конфликт. Допълнително масло в огъня налива отказ на НЗОК да купи австралийския модел на диагностично-свързани групи, които трябва да заменят клиничните пътеки през 2012 година. За купуването на ноу-хауто трябваше да се използват пари от бюджета на НЗОК.
“Това е явен отказ и саботиране на решение на Министерския съвет за въвеждане на една много по-модерна методика и абсолютно необяснимо поведение на здравната каса“, заяви министърът.
“Това е един от големите недостатъци на методиката и минира за в бъдеще цялата работа на здравеопазването“, заяви министър Константинов.
“Каквото е плащано през миналата година, ще се плаща и през 2011 г. Това е така вероятно, защото е по-лесно и защото не знаят какво да направят“, допълни той.
Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Цветан Райчинов обаче е останал с впечатление, че през тази година болниците ще разполагат средномесечно с около 90 млн. лева. Пред Mediapool той коментира, че спрямо второто полугодие на 2010 година това е по-добре, но погледнато в годишен план дава същата като миналогодишната сума.
Според него новата методиката не се различава съществено от досегашната практика, но дава възможност за по-голяма гъвкавост и преразпределяне на средства. “Според тенденциите за усвояването на средства в отделните области и лечебни заведения ще могат да се пренасочват пари от местата, където не се усвояват, към такива, където се усвояват“, посочи той.
Малките болници ще работят по по-малко пътеки
Лекарският съюз и касата договориха преди дни компромисен вариант с указания за сключването на договори между НЗОК и болниците през 2011 година. Преди това заради завишени изисквания за работа по някои клинични пътеки повечето общински, а и някои по-големи болници бяха застрашени да останат без договор с касата по ключови пътеки в хирургичните и акушеро-гинекологичните специалности.
Райчинов коментира, че сега проблемът е в голяма степен изчистен след указанията, но въпреки това по-малките болници ще са с намален брой клинични пътеки спрямо 2010 година.
През 2010 година също имаше намаление в броя на пътеките спрямо 2009 година.
Броят на пътеките, по които работи болницата, е от съществено значение за нейния бюджет, така че болниците с намален брой договори през тази година могат да очакват и намаление в бюджета.
Според наблюдатели има лобизъм в някои завишени критерии
От Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) смятат, че има лобизъм при изготвянето на изискванията в медицинските стандарти и клиничните пътеки.
Оттам смятат, че изискванията са направени така, че да облагодетелстват техните автори - националните консултанти по отделните специалности и дейности.
От ЦЗПЗ посочват, че изискванията към всички скъпоплатени дейности са такива, че да могат да се извършват най-много в няколко клиники или отделения в страната, а има случаи, когато такива дейности ще могат да се извършват дори само в една клиника в България.
“Натъкнахме се дори на клинични пътеки, които са писани не за определена болница, а направо за точно определен човек, като вероятно само от куртоазия не са изписали името и титлата му в алгоритъма на клиничната пътека“, коментираха от неправителствената организация.
