“Хората често казват, че не искат да дадат едни пари, защото не знаят къде отиват и дали отиват по предназначение. Може би трябва да стигнем до решение на местно ниво и да не чакаме държавата да се погрижи за нас. Ако чакаме тя да се погрижи за нас, ще умрем от жажда – или ние, или най-късно следващото поколение, децата ни. Най-важното е обществото да започне да се грижи за собствената си вода! Без път можеш, без ток можеш, без интернет можеш, но без вода не можеш”.
Това каза пред ФрогНюз Филип Кирилов, експерт по водосбор и изворни зони.
В идната събота – 29 март 2025 година, Сдружение “Тринога” и Балканската Пермакултурна Организация, част от които е Кирилов, организират и призовават именно за това – за залесяване, така че да се погрижим за себе си, водата си, да предотвратим огромни наводнения.
Кирилов е част от организацията на залесяване, което вече става традиционно за района на свогенското село Желен, където живее самият той, след като напуска София. На 29 март залесяването ще е над Гара Бов, по река Трескавец.
Сборният пункт за доброволците е площадът зад Гара Бов, часът е 10:30 в идната събота. Повече информация как да се включите – може да намерите тук.
Очакват ни все повече наводнения, все повече суша и все повече водни режими, категоричен е експертът.
Начинът да спрем всичко това е да се грижим за водосборите – включително и много важно чрез залесяване.
“При порой дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от състоянието на водосбора. Това важи за всяка една река, не само за Трескавец”, посочи Кирилов.
За инициативата и защо да се включим
“Инициативата по залесяването се провежда за трета поредна година. Дали един извор ще има вода или няма да има вода, зависи от различни фактори, които са свързани с размера на водосбора – ако цялата дъждовна и снежна вода е паднала, попила е, стекла се е, пречистена е от растенията, то по подземни пътища тя излиза на повърхността. Самият извор зависи на първо място, от неговия водосбор, след това от растителната покривка и на трето място – от качеството и свойствата на почвите. Тук именно излиза проблемът, че в самите водосбори хората не се грижат за растителната покривка, както и за качеството на почвата. Тези неща са свързани - почва, извори, растения, това е като един триъгълник, в който всяко нещо зависи от другите”, обясни той.
“Трябва да се грижим за изворните зони, за водосборите, от чието състояние зависи дебита на изворите. В момента масово и повсеместно изворите изчезват – или намаляват дебита, или пропадат в дълбочина. Където преди е било извор, трябва да се копае под земята, за да се достигне до вода”.
Как да се грижим за водосборите?
“Всеки водосбор може да се намери. Колко вода има – това зависи от съответния водосбор, климата и т.н. Ако в този водосбор, поне 30% от площта е покрита с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, той я задържа и захранва изворите. Ако по-малко от 30% са покрити с високи дървета, когато падне дъжд и сняг, тази вода няма да попие, а ще продължи надолу и ще предизвика всякакви проблеми като наводнения, когато вали, и суша, когато не вали”, каза той.
Водосборите в България – възстановява ли се растителността от сеч?
“В България водосборите се третират просто като дърводобивни площи”, категоричен е Филип Кирилов. “Там горските много рядко вече маркират дърветата – просто пускат едни хора и казват колко кубика дървесина имат право да изкарат от даденото място. Идват хора, които нито са учили за това, нито разбират нещо, освен това как да повалят дървета и да ги измъкват, и изнасят съответните кубици – дали са съответните, дали са повече, да не влизаме в подробности. Лесничеите, в своето образование, също не учат тези неща”.
А как стои въпросът исторически?
“Активното лесовъдство започва при цар Фердинанд – по отношението на залесяването на терени, ботаниката, парковете, които е оставил, той има изключителен принос. Тогава обезлесените площи са се възстановявали. По време на турското робство не е имало закони за дърводобива, населението е можело да изсече колкото дървесина му трябва във всеки един момент. Ако гледаме снимки от Своге в началото на века, планината е гола – няма почти никакви дървета. Дърветата се появяват по царско време, този процес продължава и по време на съветския режим, само че са сменени видовете дървета с доста по-неподходящи. Има статии от началото на болшевизма за “братския бор от Русия”, “империалистическата акация” – те одухотворяват растенията и им придават качества в зависимост от държавата, от която произхождат, придават им положителен или отрицателен заряд, което не е издържано научно. И все пак – по-добре, че те са насадили бор, отколкото да не бяха насадили нищо”, каза Кирилов.
“В момента борът изниква и природата сама го сменя. Борът не е приспособен за тук – насекомите го унищожават, снеговете го смачкват, ледоломите го чупят. Ако този бор се остави на природата, той би се превърнал в органична материя, би наторил мястото, а широколистната ендемична, местна за мястото растителност, би надделяла. Чисто еволюционно, на цялата планета е имало само иглолистни растения, след това широколистните изместват иглолистните във високите части, защото са еволюционно по-приспособени. В момента у нас борът изниква, а природата го подменя, като изниква широколистното. И точно това би станало, ако не се случи един друг фактор – ледоломът от 6 януари 2021 година”.
Защо у нас горите не са съвсем гори?
“По време на ледолома от 6 януари 2021 година имаше лепкав сняг, който се превърна в лед, а дърветата се чупеха като бомби на Нова година. Когато едно дърво с диаметър от 20-30-40 см изведнъж се счупи, то звучи като гърмеж. Дърветата не издържаха тежестта на този лед и се счупиха, защото не са приспособени и защото не са спазени елементарни правила – в самата лесничейска професия се пропуска едно много-много важно екологично правило: че гора означава биоразнообразие и етажност”, обясни експертът.
“За да наречеш едно насаждение гора, то трябва от една страна, да има биоразнообразие – да има различни видове дървета, и от друга страна, да има етажност – да има по-ниски храсти, по-високи храсти, по-ниски дървета и по-високи дървета. Работим с Френския национален институт за агрономически изследвания в Париж – те наричат тези насаждения “ниви с дървета”. Това е бор, където има един етаж – етажът на бора, и един вид – видът на бора. Бидейки толкова нагъсто, резултатът е, че състезавайки се едно с друго, дърветата изникват право нагоре и след това са подходящи за дървен материал. Тоест идеята е била да се експлоатират интензивно – да садим ниви с борове и да “берем” боровете, за да получаваме дървен материал. Това обаче не е гора”, категоричен е той.
“Проблемът в България е този: почти всеки горски ще каже - “те горите”, “те са все повече”, “България има толкова много гори”, “виж статистиките”, “ние сме на първо място по гори”, а това не е така. Минава един самолет или се гледа на сателит – щом има нещо зелено, значи е гора. А колко са дебели дърветата, дали са ниски или високи, помагат ли на водата да попива и да захранва изворите, или оставят водата да слезе надолу и да се редуват суши, порои и наводнения – това не се взима предвид масово”.
Организациите, с които работи експертът, са търсили подкрепа. Резултатът обаче – изсечени изключителни дървесни видове
“Многократно сме опитвали да работим с институциите – още от 2005 година. Борили сме се да не отсекат гигантските секвои, имаше ботанически паркове в Желен – един в Широка запад, втори при река Трескавец край Бов, където имаше изключителни видове дървета – хималайски кедри, всяко дърво беше с табелка, имаше редица гигантски секвои, които бяха над 1,5-2 метра в диаметър всяка. Това бяха изключителни забележителности”, разказа той.
“Искахме всичко това да се превърне в туристическа забележителност, тези дървета да бъдат опазени. За съжаление обаче, те бяха добити като най-обикновена дървесина, под предлог, че ще се разболеят, ако ги оставят. Това са абсурдни твърдения”.
“Обърнахме се към Министерството на околната среда и водите, към Народното събрание, към Община Своге, към горското. Нямаше реакция. Село Желен, а и всички населени места в Община Своге, няма един язовир, който да го захранва с вода. Тук са множество малки изворчета, всяко изворче захранва една-две махали, едно селище. Няма един централизиран източник на вода. Огромната част от тези извори дори не са заведени в Басейнова дирекция. Те са незаконни. Когато искаме да ги опазим, отговорът, който получаваме от институциите, е, че изворът е незаконен, защото няма документи. Другото, което ни казват, е - това е дърводобивна площ”.
Да се върнем към ледолома от 6 януари 2021 година – защо той промени всичко?
“Проблемът е, че ледоломът на 6 януари 2021 година се използва като претекст за рязане до гола сеч. Преди 2021 година тук се режеше брутално, но дърветата се разреждаха. Сега всеки жител на Своге, като се огледа около себе си в Балкана, може да види, че започват да се появяват петна, които са изсечени до голо. Точно такива петна има и в Странджа, и в Родопите – дървесината се добива по този начин и там. Това също е в разрез и се стигна до смъртните случаи в Община Царево през 2023 година. Тогава пороят се усили до такава степен, паднаха огромни валежи за 24 часа. И в момента това ни чака. Чакат ни периоди на суши и екстремни валежи. Това е климатът, към който се движим” обясни Филип Кирилов.
Наводнения, суши, липса на вода – опасностите, които ни предстоят
“Вече се срещаме с първите опасности”, категоричен е експертът.
И дава пример от собствения си опит:
“В село Желен има режим на водата през януари и февруари месец – това никога не е било. В момента подземните води, изворите, подпочвените водосбори са изключително празни. Това беше една много суха зима, а освен това, когато пада дъжд, този дъжд се стича надолу, вместо да зарежда подпочвените води. Знам го, защото наблюдавам на терен – когато има достатъчно сняг и дъжд, има определени места, където водата започва да избива. Това означава, че подземните води са заредени. В момента това не се е случило. Въпреки че трябва да сме в най-влажния момент от година – март месец, в момента е сухо”.
“Това е един порочен кръг – колкото по-малко растителност има, толкова повече е изпарението. Говорим за високи дървета – колкото по-висока е една сянка, толкова повече тя охлажда. Ако имаме дори само 30% високи дървета на един терен, дори отдолу да е пасище или пък земеделска земя със засадено, този терен ще зарежда вода. Когато дъждът падне, тази вода ще се попива и ще влиза долу, ще зарежда. Когато махнем високите дървета, нямаме това охлаждане през лятото и се губи почвената влажност. Има си коефициент на почвената влажност, който през миналото лято достигна екстремни стойности в България. Веднъж пресъхнала, почвата вече не може да приеме вода. Особено през лятото – горещата почва не поема студен дъжд. Топла вода в хладна почва – това е възможно, обикновено обаче е другият вариант – топла почва и студена вода, която не може да пробие навътре, защото почвата се стиска. Майката земя е като една изнасилена жена, която е пресъхнала и няма никакво желание за оплождане, защото злоупотребява с нея редовно”.
Проблемът според него е на национално ниво. И сами виждаме – ставаме свидетели на режими на водата из цялата страна в много райони. Това ли ни предстои заради зле стопанисваните водосбори?
“Точно това ни предстои. Докато не променим тези неща, ще става все по-зле. Трябва специално отношение, затова правим тези залесявания. Обективно погледнато, немалка част от фиданките, които садим, не се хващат. Опитваме, ходим, поливаме ги през лятото, но при тези екстремни горещини и суши е трудно. Например при последните залесявания, които проведохме – през пролетта и есента на 2024 г. – имахме около 70% прихващане, което е рекордна положителна стойност”, каза Кирилов.
Кадър от залесяването на 10 декември 2024 г.
“За нас първи приоритет са терените около изворите и водосборите. Специално за тази пролет ни предложиха терен, близо до река Трескавец, което отново предотвратява пороя. Водосборът на река Трескавец е огромен. В момента може да очакваме екстремни валежи от до 1000 мм за 24 часа – това означава 1 тон вода на квадратен метър. Може много лесно да разчертаем колко е полигонът на река Трескавец, който събира водосбора, и да изчислим колко хиляди, милиони тонове вода ще се излеят върху гара Бов, ако се получи такъв дъжд. Дали тези тонове вода ще попият в почвата и тогава изворите и хората ще имат цяло лято вода, или ще се сурнат надолу и ще отнесат къщите – това зависи от състоянието на водосбора. Това важи за всяка една река, не само за Трескавец”, категоричен е той.
Връзката между наводненията и безводието
“Наводненията и безводието са свързани. Растителната покривка и качеството на почвата във водосборите, които са резултат от човешката дейност – от тях зависи. В Гърция, ако слезем надолу към Атина, има същите балкани, същата планина и няма нито едно дърво – само камък. Били са много “цивилизовани”, още древните гърци са изрязали дървета, след това дъждът и снегът са отнесли цялата почва. Сега това са едни големи планини, които са изцяло само скали. Много по-перспективно е да се грижим за горите си, отколкото да опитваме да колонизираме Марс. Дори и най-суровата пустиня на Земята е по-благоприятно място от планетата Марс. Може би е по-редно да обърнем внимание на тези неща – особено когато те са под наша юрисдикция. Имам предвид личните терени на всеки един човек. Всеки един потребител на водопровод би трябвало да знае къде има водосбор, откъде идва водата му. Ще се окаже, че едни – например, 400 души, които ползват даден водосбор, имат 400 дка, за които да се грижат. Ако всеки един от нас се грижи за тези места, да ги обича, да залесява, да внимава кой какво реже – там би било друго”, каза експертът.
Защо е важно да сме отговорни и да се грижим?
“Законът определя да се опазват 1000 метра в радиус около извора, да се не допуска замърсяване. Кой от потребителите на вода обаче е наясно откъде идва неговата вода и в какво състояние е неговият водосбор, въпреки че това е нещото, което пием всеки ден? Всеки гражданин трябва да се заинтересува от своето си нещо, да се информира поне откъде идва неговата вода и в какво състояние е неговият водосбор. Всеки ще каже, че плаща за вода, плаща данъци. В Желен се опитват да натоварят Община Своге, но тя няма капацитета да поддържа тези места. Ако не го направим ние, няма кой.
Нашият водопровод например – имаме Facebook група, там публикуваме къде има повреда, кога сме отстранили повредата, колко пари сме дали за тръби, какви дървета сме засадили, по какъв начин сме се погрижили и кой колко лева е дарил. Така хората започнаха сами да даряват – като видяха, че едни хора даряват редовно и работят, и другите започнаха да дават. Никой няма да обеднее ако даде сума от порядъка на 20-30 лева. Хората често казват, че не искат да дадат едни пари, защото не знаят къде отиват и дали отиват по предназначение. Може би трябва да стигнем до решение на местно ниво и да не чакаме държавата да се погрижи за нас. Ако чакаме тя да се погрижи за нас, ще умрем от жажда – или ние, или най-късно следващото поколение, децата ни”, каза Филип Кирилов.
“Най-важното е обществото да започне да се грижи за собствената си вода! Без път можеш, без ток можеш, без интернет можеш, но без вода не можеш”, посочи той.
Филип Кирилов е специалист по интегрална пермакултура, практически експерт в областта на изворните зони и водните жили. Член е на международната мрежа за ландшафтни и пермакултурни дизайнери и преподаватели, активен член на Сдружение “Тринога” в с. Желен, Община Своге. Сдружение “Тринога” развива международна еко общност в планината над с. Желен. Сдружението е член на управителния съвет на Фондация “Интегра България”. Кирилов е съпредседател на Балканската Пермакултурна Организация, говорител на Гражданско сдружение “Ти решаваш за Своге и Балкана”. През 2024 година е носител на наградата на Център за развитие на човешките ресурси за най-добре изпълнени дейности в Европейския корпус за солидарност.
Констанца Илиева
