Няколко дена водачът на партия МЕЧ в парламента, плевенчанинът Радостин Василев, огласяше страната със стонове, клетви и закани. Умее да вдига голям шум, трябва да му го признаем. И е като реклама на енергийна напитка. В държава като нашата и за политика по български това върши работа. Не е ясно как друг плевенчанин - Магърдич Халваджиян, не му е намерил централна роля в някое шоу: Рачков ще си намери майстора.
Кулминацията бе в сряда. Василев докара пред парламента шумна тълпа, оркестри, хороводци и момци с якета и фланелки с надписи „МЕЧ“. Вдигна се голяма врява.
Вътре в парламента очаквано въпросът с възстановяване на групата на партията на Василев се реши в полза на шумопричинителя. Ура! Победа! Децата ще си легнат без приспивателни тази вечер.
Дотук нещата с врявата се получиха по план и по сценарий: Радостин получи желаното медийно внимание, депутатите му отново ще са зависими (от своя пламенен вожд), а не независими… Да живей ПР-ът!
През това време гладът-герой Плевен и селата наоколо отново са в жестоката прегръдка на водния режим. Имало някаква повреда някъде по трасето, обясниха съответните инстанции. За пореден път в последните години. Болници, детски градини, училища, предприятия, фирми и клети обитатели на града на бойната слава и двайсетина селища в района ще пият вода, ще готвят и ще се къпят рядко, но затова пък дълго време.
Но Радостин Василев, който е депутат от Плевен, вдига врява на жълтите павета, защото му "отнели групата", а той нямало да е зам.-председател на НС и няма да се вози в Мерцедеса. Не в защита на гражданите, на които по дефиниция би трябвало да служи. И защо да го прави, след като от 120 000 жители Плевен вече е наполовина. Още една година безводие и ще останат само болните и местната управа, която да усвоява средствата за ВиК, ремонти и евентуално грандиозно строителство на митичния язовир „Черни Осъм“.
Никой така и не обясни, как така град, до който минават две реки – Вит и Осъм и който е съвсем близо до Дунав, тъне в безводие поредна година. Плевенчани протестираха миналото лято, децата им издигаха сърцераздирателни плаката в зов за вода, като всеки път излизаха някакви костюмари и обещаваха велики решения и проекти, струващи милиони. Дори се отпуснаха милиони, но вече е ясно: милионите ги няма, няма я и водата. Какъв живот и какъв бизнес биха оцелели в подобен сахарски капан?
Но Радостин Василев е зает с други, епични дела!
Впрочем и Слави Трифонов, който също е от Плевен, не вдигна ИТН в защита на своите съграждани.
Джером К. Джером пише в „Трима души в една лодка, без да става дума за кучето“: „Дъждът се изливаше като из ведро. И така беше от сутринта, затова трудно разбирах какво точно се случва: Погледнех ли барометъра, дори след като го почуквах, стрелката всеки път излиташе нагоре и показваше „сухо““.
Това означава, че плевенчани трябва най-сетне да си научат урока. Ще стане очевидно по трудния – безводен – начин.
Иначе ще я караме по модела: Тумба, лумба два дни – поредна година жадни.
Спомням си епизод от 30-те години на ХХ век, когато България пак е била в криза. След бурни дебати по съставяне на правителство, късно вечерта премиерът Никола Мушанов заявил уморено: "Не, това не е никаква демокрация. Трябва пречистване, пречистване. Хайде лека нощ!"
Лека нощ, българи.
Огнян Стефанов, плевенчанин
