От няколко години постоянно се спекулира с цените на основните хранителни продукти и се правят опити за тяхното увеличение. Това заяви в Предаването "Уикенд с ТВ 7" по ТВ7 директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ - Любен Томев.
„Докато през последните две години имаме постоянен спад на потреблението, през последните месеци виждаме, че цените на храните се увеличават. През миналата година не само имаме замразяване на доходите, но през последното тримесечие на 2010 г. има ясно изразена тенденция на номинален спад и обезценяване”, каза той.
Според Томев се наблюдава парадокс на увеличаване при по-големите заплати, над 1000 лева, и намаляване при по-малките – под 1000 лева.
Той обърна внимание на факта, че производителността на труда е нараснала с 47%, а средната работна заплата – едва със 7%.
„Една възможна причина за поскъпването на храните са картелните споразумения между производителите”, заяви на свой ред финансовият експерт в КТ „Подкрепа“ Мика Зайкова. В Германия бутилка олио струва 1,5 евро, при положение, че стандартът там е съвсем различен, посочи тя.
Според Зайкова средната работна заплата се вдига съвсем емпирично, заради намаляването на заетостта при нискоквалифицираните групи.
„Не мисля, че има картелно споразумение, защото компаниите са в постоянна конкуренция по между си”, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му бизнесът е заложник на постоянно повишаващите се цени на енергийните носители.
Велев обясни, че за двете години на кризата средната работна заплата е нараснала, за сметка на намаляването на заетите с около 300 000 души, което пък води до намаляване на доходите на домакинствата.
„Освен това имаме реформи, които водят до увеличаване на производителността на администрацията за сметка на нейния брой. Тоест, ако има увеличаване на заплатите, това не увеличава разходите на фонд работна заплата”, допълни той.
