Промени в наредбата за здравословно хранене в училищата, предлагат здравните власти. Причината е нужда от актуализация на сега действащите норми.
Сред идеите е в менюто на учениците да има поне по 3 различни плода и по 3 различни зеленчука седмично.
Увеличава се дневното количество сирене - от 30 на 35 грама.
Включват се и прясно и кисело мляко с по-висок процент масленост. Риба се консумира веднъж в седмицата и трябва да е прясна и само по изключение замразена, но не и консервирана или осолена.
Предложенията идват на фона на тревожни тенденции в храненето на най-малките. Всяко второ дете, например, не приема всекидневно пресни плодове и зеленчуци и консумира повече от три пъти седмично подсладени храни и напитки.
Едно от 4 деца пък приема по-често от три дни в седмицата солени снаксове.
Като майка на 3 деца Йоанна Лечева се опитва да ги учи на здравословни навици. От безплатните закуски - малкият ѝ син предпочита плодовете и млякото. В петък обаче получaват бисквити и меденки.
А в лавката - предлаганите продукти са далеч от здравословни.
„Всички напитки с оцветители нямат работа в тази среда“, коментира Йоанна в ефира на bTV.
Освен плод и мляко, безплатните закуски включват и пакетирани храни, казват учители.
„За мен те са разнообразни, здравословни и много по-добър вариант от нездравословните храни, които децата консумират“, коментира началният учител Бояна Илиева.
Освен безплатна, има опция и за платени закуска и обяд - с купони. Приготвят се от външна фирма. И докато за обяда има готвена храна, платената закуска включва и понички или пица.
В Ямбол храненето най-често също се осигурява чрез кетъринг.
„Днес яденето е печено бутче с варени картофки и крем какао“, казва Ганка Иванова, кухненски работник.
„Менюто е съобразено, здравословно, по рецептурник“, коментира Румяна Тропчева, директор на ОУ" Николай Петрини“ в Ямбол.
Сега действащата наредба не урежда изрично правила и за кетъринг фирмите, казват експерти. С предложенията това ще се промени.
„В новата наредба има много по-ясни разписани изисквания към всяка група храни. Например рибата да е без кости, месото да е без сухожилия и видими мазнини. Много се надявам това по-детайлно разписване на изискванията да доведе и до добър краен резултат и отпадане на някои нездравословни продукти“, коментира проф. Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи.
Докато промените станат факт, родителите аперилат да се помисли и за децата с хранителни непоносимости и алергии.
