Всяка година в края на март милиони европейци се сблъскват с объркването около смяната на времето – напред или назад, нужно ли е, има ли полза? Макар Европейската комисия още през 2018 г. да предложи премахването на сезонната смяна на часа, реформата е в застой заради липса на съгласие между държавите членки.
Идеята за лятното часово време е въведена с цел пестене на енергия, но днес ефектът от мярката е спорен. Някои агенции отчитат икономии от електричество, други – повишено потребление за отопление. Повечето изследвания показват, че реалното спестяване е минимално.
Същевременно се натрупват все повече доказателства за негативни ефекти върху здравето. Смяната на времето е свързвана с раздразнителност, нарушен сън, спад в концентрацията и депресивни състояния. Според експерти внезапната промяна разстройва биологичния ритъм. Все пак има и мнения, че организмът се адаптира бързо – в рамките на 5 до 10 дни, и че само малък процент от хората имат по-сериозни симптоми.
В допитване на ЕС от 2018 г., 84% от участниците се обявяват против смяната на времето. В България 80% от анкетираните я оценяват отрицателно, докато в Италия наскоро петиция за запазване на лятното време събра над 350 000 подписа.
Различните държави имат различен подход – Албания и Италия подкрепят запазването на смяната заради икономически ползи, докато в Румъния темата почти не се обсъжда. Полша, като ротационен председател на ЕС, възнамерява да възобнови дискусиите по темата в края на април.
Проблемът обаче не е само политически – той е и географски. ЕС обхваща три часови зони, а изборът на постоянен режим би довел до значителни различия – от изгреви след 10:00 ч. в Испания до преди 4:00 ч. сутринта в Полша, в зависимост от избора на лятно или зимно време.
Засега изглежда, че въпреки критиките, сезонната смяна на времето остава най-удобният компромис, докато не бъде постигнато координирано решение в рамките на ЕС.
