Парламентът се е заел с поредната реформа, за която твърди, че се прави в името на децата – промени в Семейния кодекс, с които да въведе т.нар. споделено родителство. Преди близо две години пак в името на децата беше променен Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), като идеята беше България да въведе европейските и международните стандарти по отношение на наказателните процедури с участие на дете.
Измененията действат от 1 септември 2023 г. Правният портал „Лекс“ провери каква е равносметката на специалистите след първоначалното им приложение и успя ли законодателят да постави нуждите на детето в центъра на детското правосъдие.
Промените в НПК през 2023 г. бяха направени по спешност под заплаха от наказателна процедура срещу България и с тях у нас са въведени Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвиняеми в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
Европейци сме, ама все недотам
Дали заради бързането, или поради други причини, редица европейски изисквания все така липсват в нашето законодателство.
По отношение на адаптираните процедури, които се прилагат към непълнолетни извършители, правата са транспонирани само по отношение на задържаните и обвиняемите. Поради отсъствието на процесуалната фигура на заподозрения в НПК, повечето права не са гарантирани на деца, които са фактически разследвани, без да са задържани, нито обвинени. Редица права, като например свързаните с участието на родител и с правото на личностна характеристика, в НПК не са формулирани като права, а като процедурни задължения на държавния орган и нарушенията им не са нарушения на право.
Големи са празнотите и в областта на задържането под стража. Не са транспонирани ключови права като тези на задържане в най-краткия възможен срок, на периодично служебно преразглеждане на задържането в разумен срок, на пропорционални и съобразени с продължителността на задържането мерки, предприемани в хода му, на лична среща с родителя в най-кратки срокове, на възможно най-щадящ медицински преглед, на алтернативно настаняване извън арест, на труд и на образование по време на задържане.
Експертите сочат и други съществени празноти – в материята на щадящата процедура, която се прилага към пострадали или свидетели на престъпление, общото право на такава процедура не е въведено.
Освен това не е транспонирано правото на изслушване – то е симетрично на правото на обвиняемия да дава обяснения и не е равнозначно на правото на участие по чл. 75 НПК. В НПК ги няма и правото на своевременен разпит, на разпит от едни и същи ,,лица“, а не ,,органи“, правото на минимален брой медицински прегледи, правото разпитът да бъде провеждан ,,от или чрез“ подходящо обучени специалисти.
А правото на минимален брой разпити е частично транспонирано само по отношение на съдебната фаза и няма признаците на право, а на правило за оптимизация на процеса.
Всички тези съществени празноти в българското законодателство позволяват задържането на т. нар. негативни ревиктимизиращи явления в практиката, като недоверие и обезценяване на показанията на детето и на претърпените вреди, невъздържано подлагане на детето на множество и инвазивни процесуално-следствени въздействия и натиск то да се изразява според очакванията на разпитващия, констатират експерти.
Кадри, които могат да компенсират дефицитите
,,Въпреки значимите нормативни промени от 2023 г., са нужни много повече усилия за осигуряване на центрирано върху детето правосъдие за всички деца. Реалността в съдебна зала показва твърде много случаи на непознаване и неспазване от съда на процесуалните права и най-добри интереси на децата жертви“, казва директорът „Политики за децата“ и координатор на Мрежата за правна помощ към Националната мрежа за децата Георги Еленков.
Същевременно специалистите изтъкват, че ако бъде издигната на нужното ниво, компетентността на полицията, прокуратурата и съда, практиката ще е в състояние сама да следва международните и европейски стандарти и да компенсира частично част от законовите празноти.
Например, педагозите и психолозите могат да бъдат включвани в активна роля по време на разпита на пострадалото дете и без изрично нормативно овласяване. А разследващите може да се самодисциплинират и да намалят броя на разпитите му.
Може да се прекрати практиката за т. нар. предварително извънпроцесуално събеседване с детето, което е насочено към осигуряване на самообвинителни данни и на сътрудничество, и се провежда без адвокат и без информиране за правата, част които то самото пряко нарушава. Може да се уеднаквят и полицейските подходи за информирането на детето за правата му. Добър пример в тази насока е утвърдената (от главния прокурор, вътрешния министър, ВСС и социални институции) през 2024 г. Методика за ползване и работа в специално обособени помещения ,,сини стаи“ за изслушване на деца и провеждане на разпити.
За да се случи това, съдиите и прокурорите следва да са не просто формално запознати в детайли с изискванията на НПК и международните стандарти, а да бъдат обучени да ги прилагат осъзнато като цялостна концепция за закрила на детето.
Промените в НПК от 2023 г. направиха важна стъпка в тази насока и въведоха изискване разследващите и магистратите, които се занимават с детско правосъдие да имат „специална подготовка в областта на правата на детето“ или „да имат ефективен достъп до специализирано обучение“.
Държавата възложи задачата за обучение на Националния институт на правосъдието (НИП). От октомври 2023 г. той започна програма за специализация, задължителна за всички магистрати, която се провежда онлайн за 8 часа и завършва със сертифициране след онлайн тест. Тя обаче е ограничена до общо запознаване с нормативната база и не е достатъчна за изграждане на последователна и единна национална практика, каквото е изискването на директивите на ЕС. Затова и голям брой неправителствени организации предлагат обучения в различни аспекти на специализацията на работа с деца с досег до правосъдието.
Важно е да се отбележи, че опитът на държави, в които има изградена система за обучение за участниците в системата на детското правосъдие, показва, че то подобрява знанията, но няма траен ефект върху практиката, ако е еднократно и не е съпроводено с продължаваща във времето подкрепа, насоки и оценка на представянето. Най-късно шест месеца след приключване на обучението практиката се връща към старите стандарти. Затова за магистратите и разследващите е от ключово значение редовно да обсъждат и анализират практиката със свои колеги.
Такъв е подходът на обученията за магистрати, разследващи полицаи, адвокати, психолози, педагози и др., по проектите на Асоциацията на прокурорите ,,Детска пътека“ и ,,Темида вижда детето“. По тях досега са обучени над 1000 души, като една от целите им е да бъде изградена професионална мрежа от специалисти, ангажирани с детското правосъдие. Електронният Самообучител по детско правосъдие на сайта на асоциацията, който предстои да бъде подарен на НИП, пък съдържа форум за обсъждане на практика и тестове за самооценка.
В адвокатските среди от 2019 г. действа професионалната Мрежа за правна помощ към Националната мрежа за детето, която вече три години провежда правно-дискусионен форум, посветен на проблемите на правосъдието за деца и превенцията на детската криминализация.
Специален проект, посветен на провеждането на разпити на деца, има Катедрата по наказателноправни науки на Юридическия факултет на СУ. Той цели да насърчи приетите през 2021 г. от ООН „Принципи Мендез“ за ефективно провеждане на разпити на деца и е част от голям проект на университета, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост. Негов ръководител е преподавателят по криминалистика доц. д-р Здравка Кръстева.
,,Разпитите, провеждани от органите на досъдебното производство, на обвиняеми, пострадали и свидетели са най-често използваните способи за доказване, но се провеждат по два диаметрално различни подхода“, казва тя.
И обяснява: „Единият е свързан с неетични практики, преднамерено поставяващи разпитвания под натиск, които се характеризират с презумпция за виновност и ориентация към самопризнание и включват манипулация, сплашване и физическо малтретиране. Той е контрапродуктивен поради неблагоприятното влияние на стреса и тревожността върху паметовите способности и може да доведе до съдебни грешки и неуспешни разследвания. Вторият е етичен подход, който зачита правата на човека, процесуалния закон, директивите на ЕС и практиката на ЕСПЧ и съответства на ,,Принципите Мендез“. Етичният по-вероятно води до подробна и достоверна информация, включително правдиви самопризнания“.
С дълготрайна насоченост е и системата за обучение и сертифициране на служители на пенитенциарната система в досег с деца, изградена от Центъра за изследване на демокрацията. Обучения провежда активно и фондация „П.У.Л.С“.
Всички тези добри практики обаче са неустойчиви и несистемни, просто защото са на неправителствени организации, а не на държавата, която би следвало да гарантира ефективна и трайна специализация на участниците в детското правосъдие.
„Лекс“ събра мненията за състоянието на детското правосъдие на различни специалисти, ангажирани с него.
техните оценки и препоръки:
Димитър Марков: Липсва цялостна система за закрила на детето
Димитър Марков е ръководител на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Автор е на множество изследвания в областта на детското правосъдие и степента на въвеждане на международни стандарти.
Според мен липсва цялостна система за закрила на детето, въпреки стотиците органи за закрила. Целта на съвременните общества не е на институциите да им е лесно. Връзката между наказателния процес и другите държавни органи трябва да е двустранна и инициативна. Лично аз съм противник на клишето ,,ако това няма да затрудни наказателното производство“, когато става въпрос за деца. Отделно е недостатък, че винаги в последния момент транспонираме, винаги набързо и шоково, винаги неподготвено и никога пълно.
Всичко опира до капацитета и просветеността на съответния орган, а на това никога не трябва да се разчита като системен критерий, особено при недостиг на обучение. Онлайн курсът в НИП например е спешен, недъгав и се ползва само защото има формално законово изискване за специализация на магистратите. Не се има предвид такъв тип обучение. Тези магистрати не са годни да решават дела с участие на деца независимо от сертификатите си.
Културата да се търси и зачита мнението на детето, разбирането на най-добрия му интерес следва да влязат много сериозно в обученията. Магистратът трябва да може да преценява голямо разнообразие фактори. Много видима е разликата между магистрати и разследващи, които са функционално обучени или имат досег с опита на други държави, и всички останали, които действат механично, дори да са преминали през формални курсове. Концепцията за най-добрия интерес на детето например не се разпознава изобщо сред необучените. Те не знаят как да оценят интереса, как да съберат достатъчна и относима информация за него и как да я преценяват.
Диляна Гитева: Без единен образователен стандарт системата се обърква
Диляна Гитева е адвокат с опит в защитата на правата на човека, включително на детето и на други уязвими групи. Автор е на множество изследвания и наръчници, съавтор е в помагалото ,,Детска пътека. Ръководство за професионалисти при контакт с деца в риск от насилие, пострадали, свидетели или извършители на престъпление“, член е на Мрежата за правна помощ към Националната мрежа за децата.
Детското правосъдие следва да се основава на вярата в потенциала на детето, дори когато е допуснало грешка, и да отчита, че то е „субект на права и човешко същество с достойнство и развиващи се способности“. Правосъдната система е подложена на всякакви информационни и обучителни въздействия от голямо разнообразие професионалисти, които често изхождат от различни цели и подходи към случай с дете. При липсата на единен образователен стандарт за професионална специализация системата се обърква. Много елементи на щадящата и на адаптираната процедура изглеждат едни и същи, но едната система се прилага за жертви, а другата – за наказателноотговорни извършители на престъпления и тези процедури не могат да се смесват. Така например, дете-извършител не може да се разпитва синя стая, тъй като това нарушава правото му на защита, вкл. правото му да мълчи и правото на защита срещу самообвинение.
Марияна Евтимова: Промените в НПК не се разбират и не се прилагат
Марияна Евтимова е специализиран адвокат за защита на деца, пострадали от насилие, член е на Управителния съвет на фондация „П.У.Л.С.“.
Няма никаква система за защита в системата за защита на пострадалите деца. Професионалистите избягаха от нея. Промените в НПК не се разбират и не се прилагат. Много рядко се осигурява щадяща среда. Детето не се възприема като пострадал със специфични нужди, третира се като възрастен. Първо се довежда в Детската педагогическа стая или в местната комисия за борба с противообществените прояви, които са органи за работа с непълнолетни извършители, а не с жертви, където започват разпити извън всякаква процедура. Родителят не е дори уведомен. Педагог участва много рядко. Отношението е обвиняващо, въпросите са атакуващи. В съдебна зала момиче на 12 години, изнасилвано от пастрока си, застава директно до извършителя.
Доц. д-р Алексей Пампоров: При децата я няма обичайната дихотомия „жертва-извършител“
Доц. д-р Алексей Пампоров е социолог с над 20 години опит в изследвания на деца и в работата с групи в неравностойно положение, съавтор е на учебното помагало ,,Темида вижда детето“ и обучител в проекта.
Обичайната дихотомия „жертва-извършител“ не е напълно релевантна, когато става дума за деца и юноши. Според съвременните научни разбирания децата, извършили общественоопасно деяние, са и жертви на своята социална уязвимост. Наказателно-правната система интуитивно се ориентира и подкрепя причинената с престъплението уязвимост на пострадалото дете, макар че за целите на наказателния процес понякога я експлоатира и така я усилва, трайно виктимизирайки детето. При децата-извършители обаче трябва много да се внимава едновременно да не се криминализира уязвимостта и да не се насърчава рецидивът. Трябва да се държи сметка за гъвкавостта на понятието ,,детство“ и „порастване“ в престъпна среда.
