Броят на работещите български пенсионери нараства, показват последните изчисления на Националния осигурителен институт – НОИ. Причините не са само финансови, става ясно от анализите. Гладът за кадри на трудовия пазар у нас – и квалифицирани, и неквалифицирани, вече оказва влияние и върху тази възрастова група, предаде БСК.
Голяма част от хората в третата възраст, които не са особено желани от работодателите поради най-вече биологични и ментални причини са силно желани в няколко сфери с хиляди работни места.
По-голямата част от пенсионираните по старост си почиват – това са над 1 милион и 600 хиляди българи. 200 хиляди души обаче са продължили да работят и след пенсиониране, без абсолютно никаква промяна в задълженията им, нито в условията, в които работят. Други близо 140 хиляди души също се се трудят, но дейността, която извършват, е претърпяла промяна.
Като смяна на работата или работа за по-малко часове, например.
По данни на Българската стопанска камара, секторите, които привличат или пък задържат най-много възрастни хора след пенсионирането им, са препработващата промишленост, образованието и здравеопазването.
Тук ясно личи влиянието на глада за кадри в страната, защото добре знаем, че и трите сектора са сред водещите с най-много обявени незаети работни места и от кадри там през последните години постоянно има нужда.
Според Евростат работещите пенсионери в цялата общност са 13%.
Ние, с нашите близо 17%, сме в средата на тази класация. Най-много работят пенсионираните в Прибалтийските държави. Естония, Латвия и Литва са на първите три места, като в Естония над половината от пенсионерите работят.
Най-нисък пък е процентът в две от съседните ни държави – Гърция и Румъния.
