Владимир Зарев и неговата най-важна книга „И аз слязох“, която проследява живота на Исус Христос, без да е религиозна; в месеца на Априлското въстание – идея за възкресението на централния площад в Брацигово; история от ателието на изкусния бижутер Гаро Марукян и неговите реплики на прочутите яйца Фаберже;
“Бях болен, много болен. И тогава сънувах, че пиша книга за Исус Христос”. Така започва разказът на писателя Владимир Зарев пред камерата на „Арт и Факти“ по Евронюз за романа му „И аз слязох“. Той е житие на Исус от Назарет, на негово преизпълване с мисията му, на разбирането му защо е изпратен сред хората, на приемането му да извърви пътя и да бъде Бог. Но това не е религиозна книга.
В нея авторът говори в АЗ-ова форма, а езикът е отделен герой. С него и чрез него читателят проследява пътя на Исус от раждането до кръста, но и запълва онази огромна празнота в Евангелията от пещерата, в която е проплакал, до срещата с учениците му и проповядването сред хората.
В „И аз слязох“ го виждаме с човешките въпроси на порастването, докато учи при синаите, с дълбокото навлизане в познанието за себе си и взаимовръзката с природата в Тибет.
“Подсъзнателно аз винаги съм искал да напиша тази книга, но не съм посмявал. Възрастта ми даде сила да се осмеля,“ признава академик Зарев в отговор на въпрос защо сам определя „И аз слязох“ като най-важната си книга.
Възкресението на един площад.
Намира в центъра на Брацигово в прегръдката на Родопите и всяка година връща местните хора и гостите му във времето на Априлското въстание. Площадът е оформен с фонтан пред Читалището през 1954 година по случай 100 години от въстанието. По-късно тук е изграден и Пантеон с костница на героите. Тук още пазят жив и спомена за кладата, на която е бил измъчван Васил Петлешков, за да предаде другарите си в бунта за свобода.
Това е едно от нещата, които вдъхновяват арх. Десислава Димитрова да обнови този площад, като отново намери място в него на огъня, горял в миналото пред Пантеона, но изчезнал през годините. Идеята ѝ е да възкреси огъня, като го вплете във фонтана. А той – да се превърне в сцена. Така за първи път у нас ще бъдат вплетени в едно пространство огън и вода.
“Огънят може да бъде стихия, но може да бъде и послание, красота, която да запали хората да търсят доброто“, споделяарх. Димитрова и ни показва как ще изглежда площада, който отдава почит и на Брациговската архитектурно-строителна школа, чиято розета е запазеният ѝ знак.
Луи Вютон пуска колекция с шоколадови яйца за Великден
Най-новата колекция на луксозната модна марка е достатъчно сладка, за да се яде. За нея Луи Вютон си партнира с известния сладкар Максим Фредерик. Така се създава лимитирана серия великденски шоколадови яйца и бонбони – истински сладки произведения на изкуството.
От 30 март дизайнерските произведения сa достъпни за онлайн покупка и на място в магазините. Лимитирани издания на гурме модата се предлагат в кутии с три или шест неустоими вкуса. Двете рецепти от черен шоколад са гарнирани с карамел, смесен с малини и пралине от шамфъстък, а другата – със син карамел от ванилия и хрупкава гиандуя от елда. Почитателите на млечния шоколад ще се влюбят и в яйцето с топящо се сърце от таитянски ванилов карамел, обсипано с лешников пралин.
Фаберже по арменски в Пловдив
Преди 100-тина години фамилията на един от най-прочутите ювелири на всички времена – Петер Карл Фаберже – остава завинаги свързана с бижутерийните изделия с формата на яйце, които е създавал за руските царе и за частни колекционери. А днес на артистичната улица „Отец Паисий“ в Пловдив един друг ювелир – Гарабед Марукян – продължава традицията на Фаберже със свои авторски модели. Задругата на майсторите на народните художествени занаяти в България го признава за един от тях през 1996-та година.
“За всичко трябва да даваш любов, иначе няма как да стане работата”, казва скромно Гаро зад витрината в своето ателие, където посреща екипа на „Арт и Факти“. Сигурно за него любовта е била в повече, защото още в началото на новото хилядолетие, вдъхновен от творенията на Фаберже, започва да изработва собствени модели яйца. И така – вече четвърт век.
Гаро разказва, че в един от тях измайсторил Античния театър, а българин, който живее в Америка, го отнесъл със себе си зад Океана. И други българи в Америка го правели – може би когато си извън България, можеш да я събереш и запазиш в сърцевината на едно яйце.
