Катастрофите по българските пътища отнемат повече човешки животи годишно, отколкото някои въоръжени конфликти. А фронтът тук е навсякъде – на кръстовището пред блока, до завоя на село, на междуградския път без осветление и с безумно ограничение. Докато в Европа се броят спасените, ние броим жертвите.
Време е да погледнем как светът води битката – и какво у нас липсва фатално.
Швеция: „Vision Zero“ – когато една смърт е твърде много
Шведите възприеха една радикална идея: хората правят грешки, но системата не трябва да ги убива заради това. От 1997 г. страната следва философията на „Vision Zero“, която променя из основи пътната логика:
Физическо разделение на трафика, особено между насрещни платна – така дори челните удари при грешка са редуцирани.
Ограничения 30 км/ч в райони с пешеходци – защото рискът за смърт при удар с тази скорост е под 10%, а при 50 км/ч надхвърля 80%.
Пешеходни и велосипедни зони, отделени изцяло от автомобилния трафик.
Обратна връзка с обществото – шведите редовно провеждат обществени обсъждания и включват гражданите в промени на уличната инфраструктура.
Резултат:
От 7 жертви на 100 000 души през 1990 г. до под 2 на 100 000 днес.
Франция: Камерите не прощават
През 2003 г. Франция въвежда нова национална стратегия – основана на автоматизирано правоприлагане.
Няколко основни стълба:
Фиксирани радари на всички критични точки, които снимат в реално време и автоматично изпращат глоби.
Мобилни радари, включително такива, инсталирани в коли, шофирани от цивилни служители на частни компании (средно по 200 000 засечени нарушения месечно).
Загуба на точки от шофьорската книжка при всяко нарушение – и автоматично отнемане при нула точки.
Резултат:
Смъртността на пътя спада с 55% между 2002 и 2022 г.
Камерите са намалили средната скорост с 10–15%, което води до експоненциален спад в тежките ПТП.
Нидерландия: Там, където велосипедът е цар, а човекът – безценен
Нидерландия не просто обича велосипедите – тя пренаписва градския трафик около тях. Стратегията включва:
Повече от 37 000 км велоалеи, които често не пресичат автомобилни пътища.
"Woonerf" зони – квартали, където колите са гости, а пешеходците и играещите деца имат приоритет.
Зони 30 км/ч във всички квартални улички и около училища.
"Dutch Reach" – обучаване на шофьорите да отварят вратата със срещуположна ръка, за да избегнат удар с велосипедист.
Резултат:
Сред най-ниските нива на смъртност в света – по-малко от 3 загинали на 100 000 души.
Над 25% от всички пътувания в страната се извършват с колело – и това прави трафика по-бавен, но безопасен за всички.
Норвегия: Държава без деца-жертви
Норвегия е не само красива и студена – тя е смразяващо ефективна в пътната безопасност. Подходът им е интегриран в т.нар. "Safe System", като в него влизат:
Масирани инвестиции в инфраструктурата – през последните 15 години всяко кръстовище, идентифицирано като опасно, се реконструира.
Обучение на децата още от 1. клас, включително с тренировки на терен с истински пътни ситуации.
Камери и GPS-мониторинг в автобусите и служебния транспорт.
Годишен пътен одит от независими експерти, които могат да изискват незабавни корекции.
Резултат:
През 2019 г. нито едно дете не е загинало при ПТП – абсолютен прецедент за Европа.
Смъртността от ПТП е сред най-ниските в света – 1,5 на 100 000 души.
Япония: Технология + култура = ред
Япония използва два основни инструмента – висока технология и дълбоко вкоренена култура на ред:
Светофари с говор и таймери, които предупреждават възрастни хора и хора със зрителни увреждания.
"Интелигентни кръстовища" с датчици за движение и приоритет за пешеходци.
Редовно обновяван национален регистър на черни точки – с публичен достъп и ангажимент за подобрение в срок.
Обществено неодобрение към нарушителите, което често е по-силно от самите глоби.
Резултат:
По-малко от 3000 жертви на пътя годишно при население от 125 милиона.
В градове като Токио – по-малко от 1 загинал на 100 000 жители.
А България? България е друг жанр. Трагичен.
Камери имаме – често деактивирани или фалшиво обозначени.
Глоби – често отменяни поради процедурни гафове.
Шофьорски курсове – по-скоро бизнес, отколкото обучение.
Пътища – като кръпки на гърба на стара дрипа, без осветление и без визия.
Закони – добре написани, лошо приложени.
Черни точки – преброени грешно, обезопасени фиктивно.
И вместо план „Vision Zero“, имаме план „Mission Possible: Подмяна на табелки и маркировка върху 100 метра“. Срок: два месеца. Резултат: тишина.
Лицата зад числата
12-годишната Сияна загина след сблъсък между ТИР и лек автомобил на пътя между Плевен и Луковит. Сигнали за опасния участък – десетки. Реакция – нула. Няколко часа по-късно, на същото място – нова катастрофа.
Ани и Явор, 24 и 22-годишни, бяха убити на 50 метра от дома си – на пешеходна пътека в София. Шофьорът – тийнейджър, с книжка от 2 месеца и 100 км/ч.
Хариет и Христина, пометени от Георги Семерджиев – с отнета книжка, фалшиви табели, амфетамин в кръвта и 166 км/ч на бул. "Черни връх".
Милен Цветков – убит на червен светофар от дрогиран водач със 100 км/ч. Пет години по-късно, още чакаме пълна реформа.
15-годишно момче, прегазено от пиян шофьор с 2 промила алкохол. Улицата? От години се молят за легнал полицай.
Отчетите:
Според МВР:
- До февруари 2025 г. – 803 тежки ПТП, 57 загинали, 989 ранени
- АПИ брои само 36 опасни участъка в цялата страна
- Според Института за пътна безопасност – над 1380 черни точки, близо половината – в градовете
- Гърция е идентифицирала 7000 високорискови точки и е поискала 450 млн. евро от ЕИБ за превенция
Какво липсва у нас?
Политическа воля – не пред камера, а с конкретни стъпки.
Контрол – истински, с технология и последователност.
Инфраструктура – изградена за хора, не за автомобили.
Образование и култура – от първия учебен ден до последния шофьорски изпит.
Не откриваме топлата вода. Просто трябва да я приложим.
Докато шведите броят всяка жертва като системен провал, ние броим кой ще пререже лентата на поредния бутафорен ремонт. Не липсват идеи, а съвест, стратегия и смелост. Войната по пътищата не се печели с героизъм, а с ум. И с грижа за човешкия живот – не за бюджета или рейтинга.
Ако искаме реална промяна, не можем да чакаме следващата трагедия. Време е за конкретни действия, не за закъснели съжаления.
Констанца Илиева
