На 16 април отбелязваме Деня на Конституцията – празник на основния закон на държавата и на хората, които ежедневно работят с буквата и духа му. Юристите получават честитки, Конституцията – пожелания за дълголетие, а институциите – повод да се снимат пред Темида. Но извън протоколите, има ли наистина повод за празнуване?
Конституцията на Република България от 1991 г. е сравнително млада, но вече преживя не едно и две "ремонтни предложения", някои – оправдани, други – откровено опасни. През последните години тя често се цитира, но още по-често се заобикаля.
За някои тя е върховен закон, за други – нещо, което се преодолява с мнозинство и правилен тълкувател.
Юридическата общност в България също не е хомогенна. Между блестящи професионалисти, съвестни съдии и отдадени защитници, виреят и немалко фигури, които виждат правото като средство за натиск, а не за защита.
Проблемът с независимостта на съдебната система остава хроничен, а реформите се отлагат с десетилетия.
Но въпреки това – има и светлина. Млади юристи, които вярват в морала, в тях ни остава надеждата.
Съдии, които не се огъват. Адвокати, които защитават правата на най-уязвимите. Конституционни съдии, които напомнят, че законът е жив организъм, но не и разтеглива материя.
Затова – нека днес не само празнуваме, а и да си зададем въпроса: каква е стойността на един закон, ако не е равен за всички? И ще има ли ден, в който върховенството на правото у нас ще е повече от клише в празнична реч?
Честит празник на тези, които пазят правото – дори когато то не ги пази.
ФрогНюз
