Видео с Десислава Иванчева и 3-годишния ѝ син Валентин Александър разтърси социалните мрежи. Кадрите, заснети след съдебното заседание на 15 април, показват как охраната не ѝ позволява дори да прегърне или целуне детето си. Детето чака близо три часа в тесен коридор на съда, но дори за секунди не му е позволено да се доближи до майка си. Сцената предизвика вълна от съпричастност и гняв сред стотици потребители в социалните мрежи.
На фона на това емоционално напрежение, Ловешкият окръжен съд заседава отново днес (от 14:00 ч.) по молбата на бившия кмет на столичния район "Младост" за предсрочно освобождаване от затвора. Иванчева излежава шестгодишна ефективна присъда за корупция, като вече е прекарала почти пет години зад решетките. Според нея и нейните адвокати, тя се е поправила и отговаря на условията за предсрочно освобождаване.
Делото по молбата се разглежда в Ловеч, тъй като към момента на подаването ѝ Иванчева е била в затворническата болница в града. Първоначално делото беше прекратено, но върнато за повторно разглеждане от ВКС. На последното заседание през април бе разпитан свидетел, а защитата настоя за още писмени доказателства за поведението ѝ зад решетките.
Сцената с малкия Валентин и неговата майка в коридорите на правосъдието не е просто трогателна – тя е симптом. Симптом на система, в която буквата на закона често изяжда духа му, а институционалната студенина се приема за „ред и дисциплина“.
Какво струваха пет секунди? Пет секунди човещина, в които едно дете да прегърне майка си. Пет секунди, които съдът можеше да позволи, без да накърни авторитета си – напротив, да го подсили с жест на разбиране и емпатия.
Да, правосъдието трябва да бъде безпристрастно. Но не бездушно.
В държава, в която правата често се тълкуват като пречка, а не като защита, този видеоклип стана лакмус – не само за конкретен казус, а за цялостното отношение към човека в системата. Особено когато той е малък, уязвим и невинен.
Констанца Илиева
