Харвардският университет заяви, че няма да се подчини на исканията на президента на САЩ Доналд Тръмп – независимо дали ще продължи да получава федерално финансиране или не.
„Никое правителство – без значение коя партия е на власт – не трябва да диктува какво могат да преподават частните университети,“ заяви президентът на Харвард Алън Гарбър в писмо, публикувано на уебсайта на университета, предаде BBC.
Не след дълго, след като Харвард отказа да се съгласи с обширния списък от искания на Белия дом – включително указания относно управление, назначения и преподаване – администрацията на Тръмп замрази федерални средства в размер на 2,2 милиарда долара.
„Всички знаят, че Харвард се е отклонил от правилния път“, написа Доналд Тръмп в социалните мрежи в сряда сутринта. „Харвард е ШЕГА, преподава омраза и глупост и вече не трябва да получава федерални средства.“
Много студенти и възпитаници похвалиха решението на университета да отстоява позицията си, въпреки последиците. Бившият президент Барак Обама, сам възпитаник на Харвард, определи действията на Тръмп като „груби“ и похвали университета като „пример за други висши учебни заведения“.
В отговор на решението на Харвард да откаже исканията на правителството, Министерството на образованието обвини университета в „тревожен манталитет на привилегированост, който е ендемичен сред най-престижните университети в страната – идеята, че федералното финансиране не върви с отговорността да се спазват законите за гражданските права“.
С милиарди на карта, битката за надмощие в случая с Харвард може да се окаже само началото на война на изтощение между федералното правителство и висшето образование.
Атаките на Тръмп срещу Харвард не са изолирани – правителствената работна група за борба с антисемитизма е идентифицирала поне 60 университета за преразглеждане.
Това не е неочаквано развитие. Тръмп и вицепрезидентът му Джей Ди Ванс отдавна критикуват висшите учебни заведения. Още през 2021 г. Ванс изнесе реч, в която нарече университетите „враг“.
По време на президентската си кампания Тръмп предложи ограничаване на финансирането за университетите, представяйки ги като враждебни към консерваторите. Почти година преди началото на конфликта в Газа през октомври 2023 г., той представи инициатива за свободата на словото, която обещаваше да „разруши режима на лявоцензуриране“ – с особен фокус върху университетските кампуси.
Проучване на Gallup от миналото лято показа, че доверието във висшето образование сред американците спада, отчасти поради нарастващото убеждение, че университетите прокарват политически дневен ред. Спадът беше особено рязък сред републиканците.
Според екипа на Тръмп, сега основният проблем са миналогодишните про-палестински протести в университетите, които предизвикаха вълнение в кампусите из цялата страна. По време на демонстрациите и седящите протести някои еврейски студенти заявиха, че се чувстват застрашени и тормозени. Други се включиха в протестите срещу военните действия на Израел в Газа и подкрепата на САЩ за тях.
Миналия месец Колумбийският университет се съгласи с голяма част от исканията на администрацията след протестите – след като правителството спря финансиране в размер на 400 милиона долара.
И Харвард направи отстъпки. Университетът се съгласи да сътрудничи с правителствената работна група за борба с антисемитизма. Освободи ръководителите на Центъра за близкоизточни изследвания и спря Инициативата за религия, конфликти и мир по обвинения в анти-израелска пристрастност.
През януари Харвард постигна извънсъдебно споразумение по две дела, заведени от еврейски студенти, обвиняващи университета в антисемитизъм.
Университетът не призна вина, като заяви, че споразумението показва ангажимента му да подкрепя своите еврейски студенти и служители.
Но в петък университетът отказа да приеме исканията от Белия дом.
Са’мая Евънс, студентка и активистка, член на Африканската и Афроамериканската организация за съпротива в Харвард, заяви пред BBC, че решението на университета да заеме твърда позиция е било въпрос на време.
„Харвард прави само онова, за което е държан отговорен,“ каза тя. Евънс посочи скорошните кампус протести и масовата критика към споразумението на Колумбия с администрацията на Тръмп като фактори, които са оказали натиск върху ръководството на университета.
„Те знаят, че ще понесат обществен отпор,“ ако отстъпят, добави тя.
„Не е типично за Харвард да прави нещо, което не е в негов собствен интерес.“
С дарение от 53.2 милиарда долара – по-голям от БВП на някои малки държави – Харвард има уникалната способност да издържи на бурята. Но според експерти, ситуацията остава напрегната.
„Повечето политици си мислят, че ендаументите са като чекова книжка или дебитна карта, с които можеш да теглиш пари за всякакви цели,“ казва Стивън Блум, говорител на Американския съвет по образование. „Но не е така.“
Въпреки че даренията на Харвард са впечатляващи, около 70% от средствата са предназначени за конкретни проекти – нещо обичайно за университетските фондове.
Харвард е длъжен да използва парите по предназначение, посочено от дарителите, иначе рискува правни последствия.
А разходите на университета са огромни – бюджетът му за 2024 г. е 6,4 милиарда долара. Около една трета от него се покрива от дарения – а 16% идват от федералното правителство, често за дейности в обществен интерес, като например биомедицински изследвания.
Блум подчертава, че златното правило за университетските дарения е да не се изразходва повече от 5% от общата стойност годишно. За да компенсира загуба от 2 милиарда долара, университетът трябва да увеличи даренията си с 40 милиарда.
„Не можеш просто да намериш 40 милиарда долара под някой камък“, казва той.
А болката може да се задълбочи, ако Тръмп изпълни заплахата си да премахне данъчния статут на Харвард. Този статут позволява на университета да не плаща данъци върху инвестициите и недвижимите си имоти. Харвард има кампуси из цялата метрополия Бостън и според Bloomberg е спестил 158 милиона долара от данъци върху имоти през 2023 г.
В последните си коментари по адрес на университета в сряда сутринта, Тръмп нападна „радикалното ляво ръководство“ на Харвард и заяви, че институцията вече не може „дори да се счита за достойно място за обучение“.
Реалността кара някои студенти да се съмняват колко дълго може да продължи това.
„Правителството може да направи още, ако реши да атакува Харвард, и не съм оптимист, че ще спре само с тези 2,2 милиарда“, казва Матю Тобин, академичен представител в студентския съвет на Харвард.
Тобин смята, че идеята, че администрацията на Тръмп прави тези искания, за да „помогне“ на Харвард, е пълна глупост.
„Това е напълно злонамерена атака,“ казва той пред BBC. „Съкращенията във финансирането са опит на Тръмп да удари институция, която възприема като либерална, и да наложи контрол върху това какво се преподава и как студентите мислят.“
Робин Левинсън-Кинг и Майк Уендлинг, BBC. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
