След 10 години подготовка и работа Македонската академия на науките и изкуствата пръкна „впечатляващ” продукт ‒ Македонска енциклопедия в два тома, цели 1 800 страници.
Статиите в нея са коя от коя по‒фантасмагорични и мегаломански. Като напр. тази за албанците в Македонската енциклопедия, и за Али Ахмети и Армията за национално освобождение, които предизвикаха истински вулкан в публичното пространство. Академик Али Алиу заяви, че съществува договор между него и академиците Луан Старова и Алайдин Абази да внесат в академията искане за промяна на спорните части в енциклопедията.
Цялата албанска общност се обедини, обвинявайки своите македонски съграждани, че фалшифицират историята им. По повод написаното за албанците един от лидерите на участващия в правителството Демократичен съюз за интеграция Джеват Адеми в прав такст говореше за “сенилността” на старците в МАНУ. Било в правителството или в опозицията, обединените в оценката си албанци в Македония ще дадат издателите и редакторите на Македонската енциклопедия под съд: за криминализираното, според законите,”подклаждане на национална омраза”. Остро реагираха и посолствата на САЩ и Великобритания в Р Македония.
Българската дипломатическа мисия в Скопие излезе с протестна позиция по повод съдържанието на новата двутомна македонска енциклопедия. В Македонската енциклопедия например пише, че асимилацията на македонците в България напредвала бързо заради близостта на двата езика. В декларацията на посолството ни се казва, че е недопустимо за страна, която иска да стане член на НАТО и ЕС, да използва архаична лексика и идеологеми от времето на Студената война. Този подход от страна на Македония противоречи на приетия в тези организации тон и не допринася за елиминирането на говора на омразата. Това е неприемливо за едно издание, което претендира да бъде научно, но явно за пореден път е подчинено и преследва конюнктурни политико-пропагандни цели.
Енциклопедията всъщност е творение на създателя на македонизма академик Блаже Ристовски. В предговора му пише, че не можело в енциклопедията да няма страници за културната и националната автономия на Пиринския дял на Македония през 1947-1948 година. Също така не можело да не бъде споменато и за съвременната македонска борба за национални и човешки права в Република България.
Поради острата реакция от страна на България и Албания, както и критиките, отправени от САЩ и Великобритания, Македонската академия на науките реши да спре продажбата на новата енциклопедия и да коригира оспорваните текстове. Академията изрази загриженост от факта, че енциклопедията е предизвикала ожесточени и противоречиви реакции и неволно е станала повод за ново междуетническо напрежение в Македония.
Ръководството на академията се разграничи от евентуалните непреднамерени неточности, които се съдържат в текстовете, и увери македонската и международната общественост, че ще ги коригира, без при това да върши ревизия на историческите факти и без да засяга колективните емоции на общоностите, които влизат в състава на днешна Македония.
Председателството на академията изказа и съжаление за неподходящите формулировки, употребени непреднамерено в някои авторски текстове, които предизвикаха резервирани реакции на посолствата на Великобритания и САЩ, а ние добавяме и България. Ръководството на академията заяви, че при коригирането на оспорваните текстове на енциклопедията и особено на текстовете, засягащи албанците, ще се работи в сътрудничество с научни работници от редовете на албанската и другите малцинствени общности.
Македонският президент Георге Иванов приветства решението на академията да изтегли от продажба енциклопедията. В неговото официално изявление по този повод се казва: “В едно демократично и либерално общество всеки трябва да поеме отговорност за собствените си постъпки - политиците в политиката, а учените в науката, но и едните, и другите трябва да отговарят пред обществото. Науката трябва да се основава на факти, да бъде безпристрастна и да не навлиза в споровете на актуалната политика.“ Общото събрание на членовете на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) реши на свое заседание през ноември 2009 година да прекрати работата на досегашната редакционна колегия на Македонска енциклопедия и да започне процедура за избор на нова колегия, която да подготви съвсем ново и различно издание от противоречивата двутомна Македонска енциклопедия. Всички пет отделения на МАНУ щели да предложат хора за новия състав на редакционната колегия, който да изработи нов мултиетнически проект на енциклопедия.
Досегашният главен редактор на Македонска енциклопедия акад. Блаже Ристовски реагира остро на решението, което според него било отражение на навлизането на политиката в академията. Според Ристовски, който не прие обвиненията за неточности, грешки и пропуски в двутомното издание, по такъв начин се обезценява трудът на около 300 научни работници, подготвили своите текстове в Македонска енциклопедия. Това е цялата македонска наука, заключи Ристовски. Официално в края на 2009 година за ръководител на Лексикографския център на МАНУ беше назначен академик Митко Маджунков. Центърът ще формира редколегията, която ще подготви новата Македонска енциклопедия, която според Маджунков е вече завършен етап в работата. В нея не са възможни ат-хок промени, както са мислели в началото учените, той си представя новата енциклопедия като енц. Британика, вижда я преведена на английски език и качена в Интернет.
Цяла една година Лексикографският център на МАНУ явно е работил над поправките на Македонската енциклопедия. През ноември 2010 година, вестник „Нова Македония” написа, че редактирането на спорната енциклопедия отново е блокирано.
Албанският член на редакционния екип Рамиз Алити си е подал оставка. Според главният редактор на изданието Митко Маджунков ставало дума за "ултрадясно крило". По думите на Маджунков работата е спряна, но ще се намери начин да се излезе от ситуацията.
Още в Предговора авторите на Македонската енциклопедия декларират, че „...територията и историята на Македония ...е третирана като интегрална цялост” и че тя „...не може да не включи и културно-националната автономия в Пиринския дял на Македония (1947-1948) и особено съвременната македонска борба за национални и човешки права в Република България”. Тази позиция определя духа и разработките в енциклопедията.
В статията за диалектите на така наречения македонски език е представена делитбата на Божо Видоески, според която те се делят на западно наречие, югоизточно наречие и северни македонски говори. Естествено източната им граница се ограничава до територията на географската област Пиринска Македония, обхващаща Северен Пиянец, Благоевградско, Санданско, Петричко, Разложко и Гоцеделчевско. В науката отдавна е ясно, че географските граници на областта Пиринска Македония не са езикови граници.
Излишно е да се напомня, че западните диалекти, които лежат в основата на скопската регионална норма, са част от западнобългарските говори, в които рефлексът на старобългарската голяма носовка е а, а на старобългарския голям ер е о.
Друг кръг от проблеми поставя представянето на старобългарския език само като „старословенски jазик”. Авторите на енциклопедията не посочват, че това е термин, който не се противопоставя на термина старобългарски език, а се употребява наравно с него. За българските учени тези два термина са синоними, защото „старобългарски език” посочва етническата принадлежност на най-стария славянски език, а „старославянски език” определя функцията му като международен език.
Авторите на Македонската енциклопедия, верни на идеята, че старославянския език е „македонски”, представят в отделни статии всички старобългарски паметници – глаголическите (Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Охридско евангелие, Зографски палимпсест, Боянски палимпсест, Синайски псалтир, Синайски евхологиум, Синайски служебник, Клоцов сборник, Рилски листове) и кирилските (Савина книга, Листоне на Ундолски, Енински апостол, Супрасълски ръкопис, Хилендарски листове, Зографски листове). В справочния материал на статиите отново, както във всички материали, отнасящи се до България, български политици, културни дейци, български градове и пр., се посочват множество публикации, които съзнателно не се коментират. А коментарът, ако е безпристрастен, ще трябва да покаже българската принадлежност на тези писмени паметници. Освен това в науката все още не е познато такова нещо като „македонска глаголица” и е съвсем сигурно, че няма и да има.
Българските градове Петрич, Разлог, Банско, Мелник, Благоевград, Гоце Делчев са градове „во Пиринскиот дел на Македониjа”, а известните българи, родени в географската област Македония (Пиринска, Вардарска, Беломорска, Егейска), са преставени в енциклопедията. Така проф. Любомир Милетич, роден в Щип, един от най-изтъкнатите български езиковеди (основател и пръв председател на Македонския научен институт в София, председател на Българската академия на науките), е представен като македонски учен в изданието. По същия начин стоят нещата със Смирненски и Вапцаров (родени съответно в Кукуш и Банско), като за Вапцаров се посочва, че е син на два народа!?
Прелюбопитна е статията, посветена на големия български поет Никола Вапцаров. Може би тя е единствената разработка, в която е коментирано отношението на българската страна към македонския стремеж за присвояване на българското културно наследство. Авторите посочват, че без основателна причина в съседна България започва „истерична” борба срещу присвояването на Вапцаровото книжовно дело, която завършва с бойкот на Стружките вечери на поезията (1979), в които специално се разглежда творчеството на Вапцаров. Тогава в бойкота, иницииран от Съюза на българските писатели, се включват още СССР, Чехия, Словакия, Източна Германия. В статия се твърди, че поетът е „дводомен автор (бугарски и македонски)”. Как е успял Вапцаров да твори на майчиния си „македонски” език остава загадка и до днес. Всеки, който се е докоснал до неговите стихове, може сам да направи своите заключения на какъв език е писал поетът.
Присъства ли прилагателното „македонски” или съществителното „Македония” в наименованието на институция или в научна разработка – те намират място в Македонската енциклопедия (срв. статията за Йордан Иванов, за когото се посочва, че „..по големиот дел от неговите научни истражувания се посветени на миналото на Македониjа” и се цитира разработката му „Български старини из Македония” – това, че са български не прави никакво впечатление на съставителите). По същия начин се представят Македонския научен институт в София и списание Македонски преглед – без да се държи сметка за позициите на членовете на Института за етническия характер на населението в географската област Македония, както и за характера на разработките, печатани в сп. Македонски преглед.
В македонската „енциклопедия” се твърди, че в Македония никога не е имало население с българско национално самосъзнание. Там векове са живели само наследниците на Филип и Александър Македонски, което може да доведе читателите до странни заключения. Дали пък българският княз Борис І, който е поставил основите на българския християнски и църковен живот в Македония (около Охридското езеро още стоят построените от него църкви и манастири!) не е потомък на Александър Македонски? Може би и държавата, управлявана от цар Самуил не е българска, а македонска, въпреки че поробителят на тази държава – византийският император Василий ІІ е наречен от древните хронисти „българоубиец” и никъде не е назован „македоноубиец”.
Говорейки за цар Самуил не можем да подминем проекта „Скопие 2014”. Той предвижда тотално обновяване на центъра на столицата, като набляга на барока и неокласицизма. В неособено големия идеален център на града ще бъдат разположени 15 нови паметника, ще бъдат изградени изцяло нови сгради, като тази на Държавния съд, а на други ще бъдат подменени основно фасадите.По Вардар ще бъдат построени няколко моста, планирани са и фонтани. Сред паметниците освен отдавна планираната грандиозна скулптура на Александър Македонски на кон има и на римския император Юстиниан (за това, че е роден в околностите на сегашно Скопие), на воеводата Карпош, вдигнал въстание срещу османската власт в рамките на сегашна Македония. Там ще бъде и статуите на българския цар Самуил, на светите братя Кирил и Методий и учениците им Климент Охридски и Наум Преславски, както и на редица лидери на ВМРО в началото на ХХ век като Даме Груев и Гоце Делчев.
Предстои да видим каква енциклопедия ще представи МАНУ този път. Дали ще бъде поправена старата от „непреднамерени неточности” или ще бъде изцяло нов текст можем само да гадаем.
Лиляна Василева
